Ървинг Стоун
Страдание и възторг (76)

10

Първият резултат от договора за дванадесетте апостоли беше едно посещение от негов съсед, когото познаваше още от Пиаца Санта Кроче — Аньоло Дони, негов връстник, чийто баща се бе замогнал от търговия с вълна и беше купил един изоставен дворец до двореца на Албертини в квартал Санта Кроче. Аньоло Дони беше поел от баща си търговията и двореца и спечелил си слава на най-хитрия човек в Тоскана, беше натрупал състояние и преустроил двореца. Той толкова се бе издигнал в търговските среди и висшето общество на Флоренция, че беше вече сгоден за Мадалена Строци.

Бепе доведе Дони в работилницата с виновно изражение, Микеланджело се беше качил високо на скелето и ваеше прашката върху лявото рамо на „Давид“. Той остави сечивата си и слезе по стълбата. Дони носеше скъп фарсет, от който се подаваше бухнала риза; на гърдите и кръста имаше златни закопчалки.

— Ще говоря направо, Буонароти — каза той, когато Микеланджело стъпи на пода. — Искам да ми направиш светото семейство — сватбен подарък за бъдещата ми жена Мадалена Строци.

Микеланджело поруменя от радост; Мадалена беше отраснала с неговия „Херкулес“.

— Строците имат вкус към изкуството — избъбри той. — Светото семейство от бял мрамор…

Малката уста на Дони, заключена между отвесни гънки от двете страни, увисна забележимо.

— Не, не, аз съм този, който имам добър вкус! Аз бях намислил да ти възложа поръчката, не Мадалена. И кой говори за мрамор? Това ще струва сума пари. Искам само картина, която да се сложи на кръгла маса.

— Защо идваш при мен за картина? Аз не съм хващал четка от петнайсет години.

— Само от приятелско чувство. Нали сме от един квартал. Помниш ли, като играехме топка на Пиаца Санта Кроче.

Микеланджело се усмихна иронично. Дони продължи натиска:

— Какво ще кажеш? Светото семейство. За тридесет флорина. По десет за всеки образ. Това е щедро възнаграждение, не е ли тъй? Да смятаме ли, че сме сключили сделката?

— Не знам колко ще ти вземе един живописец, Дони, но имаш възможност да избираш между пет-шест от най-добрите в Италия: Граначи, Филипино Липи. Дори сина на Гирландайо — Ридолфо. Той е на път да стане голям майстор. И няма да ти вземе много.

— Виж какво, Буонароти, искам именно ти да направиш тази картина. Не ми трябва нито Липи, нито младият Гирландайо. Аз вече питах гонфалониера Содерини.

— Но това е глупаво, Дони. Нима ти даваш вълната да я тъче майстор на ножици?…

— Всеки знае, че ваятелството е само незначителна частица от изкуството на един художник.

— Стига! — изръмжа Микеланджело, разгневен от тези думи, напомнящи му Леонардовото пренебрежително отношение.

— Ще ти нарисувам светото семейство. За сто златни флорина.

— Сто! — изписка Дони така, че можеше да се чуе из целия двор. — Как можеш да изнудваш един от най-добрите си приятели? Другаря от детските игри. Все едно да ограбиш кесията на брат си.

Споразумяха се за седемдесет флорина; но едва когато тъпанчетата на Микеланджело се продъниха. От лукавата усмивчица в хитрите очи на Дони Микеланджело разбра, че Дони го беше надхитрил или поне надвикал и щеше да плати стоте флорина, ако той не бе отстъпил. На вратата Дони каза любезно:

— Ти беше най-слабият играч на топка в махалата. Учудва ме едно: как може да си толкова лош играч на топка и толкова добър скулптор? Във всеки случай сега положително си най-известният художник.

— За това ли ме търсиш, защото съм на мода?

— За какво да те търся, ако не за това? Кога ще видя скиците?

— Скиците са моя работа. А завършената картина — твоя.

— Но ти се беше съгласил кардинал Пиколомини да види скиците ти.

— Стани и ти кардинал.

След излизането на Дони Микеланджело си даде сметка, че е идиот, щом като бе допуснал Дони да го подведе да приеме поръчката. Какво разбираше той от живопис? И какво го интересуваше живописта? Би могъл да скицира светото семейство, рисуването щеше да му бъде забавно. Но да живописва, да оцветява! Младият Ридолфо би се справил много по-добре от него.

Все пак интересът му бе подразнен. Той имаше десетки скици на Мадоната с младенеца, направени за братя Мускрон от Брюге, в случай че подпишеха договора с Якопо Гали. Тези скици бяха духовно наситни, далеч от мирския живот. За светото семейство идеята трябваше да бъде противоположна по дух: земна, семейство от прости хора.

Както винаги в горещите летни дни, когато си позволяваше да почине, той взе да обикаля пътищата на Тоскана, като рисуваше селяните по нивите или как ядат пред прага в прохладната вечер, или как младите селски майки кърмят бебетата си, преди да ги сложат в креватчетата под сводовете в двора. За поръчката на Дони нарисува в една къща здраво младо момиче с яки крайници, в друга — пълничко, червенобузо, къдрокосо дете, в трета — плешив, брадат дядо и от тях направи привързано семейство, седнало на тревата. Тоновете за ръцете, лицата, нозете и голичкото дете не представляваха трудност. Ала облеклото на майката и Йосиф и одеялцето на детето не му се удаваха.

Граначи се отби при него и се засмя на объркването му.

— Искаш ли да ти положа боите? Ти правиш такава ужасна каша.

— А защо Дони не удостои теб с тази поръчка? И ти си от квартал Санта Кроче, и ти си играл на топка с него?

Накрая той направи поредица от монотонни багри — като че фигурите бяха от цветен мрамор. Роклята на майката оцвети в бледорозово и синьо, одеялцето на детето — светло до тъмнооранжево, рамото и ръката на Йосиф — бледосини. На преден план изписа няколко китки цветя в тревата. Задният план беше гол, ако не се смята дяволитото лице на Йоан, който зяпаше нагоре. За собствено удоволствие направи море от едната страна на семейството и планина — от другата; пред морето и планината нарисува пет голи момчета, седнали на една стена — великолепни бронзови тела, огрени от слънцето, които създаваха ефект на гръцки фриз.

Лицето на Дони доби цвета на червената му туника, когато по покана на Микеланджело дойде да види завършената картина.

— Покажи ми едно свято нещо в цялата тази картина със селяни! Никакво религиозно чувство! Ти се подиграваш с мен.

— Толкова ли съм глупав, че да си хабя труда, за да се подигравам? Това са чудесни хора, нежно обичащи своето дете.

— Аз искам светото семейство в палат.

— Светостта няма нищо общо с обстановката. Тя е вътрешно, духовно качество.

— Не мога да поднеса този излет на зелена морава на моята изтънчена булка. Ще се изложа пред семейство Строци. Поставяш ме в страшно неудобно положение.

— Мога ли да ти припомня, че ти не си запази право да отхвърлиш творбата?

Очите на Дони се превърнаха в цепнатини, после се отвориха широко и ведно с устата му и той извика ужасен:

— Какво търсят тези пет голи момчурляци при светото семейство?

— Какво, тъкмо са излезли от морето и се сушат на слънце — отвърна спокойно Микеланджело.

— Ти си мръднал нещо! — изкрещя Дони. — Къде се е чуло и видяло пет голи момчета да служат за фон на религиозна картина!

Представи си ги като фигури от фриз. Така получаваш хем християнска живопис, хем гръцка скулптура, без да плащаш допълнително. Не забравяй, че първоначално ти предложи трийсет флорина — по десет за всяка фигура. Ако бях алчен, щях да ти лепна още петдесет флорина за петте момчета. Но не искам да ставам такъв, нали сме от една махала.

— Ще занеса картината на Леонардо да Винчи — изръмжа Дони — и ще го накарам да замаже тези непристойни безделници!

До този миг Микеланджело се забавляваше. Сега изкрещя:

— Ще те съдя, че разваляш едно произведение на изкуството!

— Аз плащам за него и ако река, мога да го разваля цялото.

— Спомни си за Савонарола! Ще те замъкна пред съвета.

Дони пухтеше, беснееше. На следния ден слугата му пристигна с кесия с тридесет и пет флорина — половината от уговорената цена — и бележка, че освобождава Микеланджело от поетото задължение, която той да подпише. Микеланджело му върна кесията по Ардженто. На едно листче написа:

Светото семейство ще ти струва сега сто и четиридесет флорина.

Флорентинци се забавляваха с този спор, обзалагаха се кой ще го спечели. Микеланджело се намираше в неизгодно положение, защото никой досега не беше надхитрявал Дони в някоя сделка. Обаче времето до сватбата намаляваше, а Дони се беше похвалил из целия град, че официалният художник на Флоренция ще му рисува сватбен подарък за булката. Дони дойде в работилницата при Катедралата с кожена кесия със седемдесет флорина и извика:

— Ето ти парите, дай ми картината!

— Дони, това няма да е честно. Картината не ти харесва, затова аз те освобождавам от споразумението.

— Не се опитвай да ме надхитриш. Ще отида при гонфалониера Содерини и ще го убедя да те накара да изпълниш договора.

— Не знаех, че толкова много обичаш живописта. Сега разбирам, че си голям колекционер на произведения на изкуството. Затова дай сто и четирийсет флорина…

— Ти си мошеник! Нали се съгласи да нарисуваш картината за седемдесет…

— Но ти отхвърли споразумението, като ми предложи трийсет и пет флорина. Сега аз слагам цена сто и четирийсет.

— Никога — изкрещя Дони, — за тази посредствена селска картина! По-скоро ще поискам да те обесят на Палацо Барджело.

Микеланджело реши, че достатъчно се е забавлявал, и се готвеше да изпрати картината на Дони, но в този миг пристигна босоного селянче с бележка, на която пишеше:

Научих, че Мадалена иска да има твоята картина. Казала е, че никакъв друг сватбен подарък няма да я зарадва повече. К.

Микеланджело веднага позна почерка. Той знаеше, че Мадалена Строци е приятелка на Контесина; зарадва се, че някои от старите приятели на Контесина все още поддържат връзка с нея. Засмя се, седна на масата и написа бележка, която изпрати на Дони:

Разбирам много добре, че моята картина ти се вижда твърде скъпа. Като стар и скъп приятел ще ти спестя всякакви финансови затруднения, като дам „Светото семейство“ на друг приятел.

Дони дотича по петите на Ардженто; хвърли една кесия, която иззвънтя тъй, че заглуши шума на каменоделците в двора.

— Искам си картината! Сега имам законно право върху нея.

Дони взе кожената кесия, развърза я и изсипа сто и четиридесетте златни монети на масата. — Преброй ги! Сто и четирийсет златни монети! За едно нищо и никакво селско семейство, седнало на тревата. Не мога да разбера как допуснах да ме изиграеш по такъв начин.

Микеланджело взе картината и я подаде на Дони.

— Поздрави от мен бъдещата си съпруга.

Дони се отправи към вратата, като ръмжеше:

— Художници! Уж не били практични. Ха! Вие можете да съсипете и най-хитрия търговец в Тоскана.

Микеланджело прибра монетите. Цялата тази история му беше безкрайно забавна. Тя го освежи като лятна почивка.