Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Agony and the Ecstasy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
analda (2016)
Допълнително форматиране и корекция
NomaD (2016)
Допълнителна корекция
moosehead (2016)

Издание:

Ървинг Стоун

Страдание и възторг

 

Американска, II издание

 

Рецензент: Жечка Георгиева

Художник: Красимира Златанова

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Димитър Мирчев

Коректор: Тотка Вълевска

 

Литературна група ХЛ. 04, 9536679711/5637-342-83

 

Формат 84×108/32

Печатни коли 56,50

Издателски коли 47,46

Условно издателски коли 50,08

Дадена за набор: юли 1983 г.

Подписана за печат: октомври 1983 г.

Излязла от печат: ноември 1983 г.

 

Цена 6,34 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1983

ДП „Димитър Благоев“ София

История

  1. — Добавяне

9

Бертолдо държеше няколко пъти в седмицата да ходят по черквите, за да правят още копия от майсторите. Те си носеха столчета, че да се местят, когато и светлината се мести. Сега рисуваха в капелата на Бранкачи в „Санта Мария дел Кармин“. Ториджани беше седнал толкова близо до Микеланджело, че опираше рамото си в ръката му. Микеланджело поотмести столчето си. Ториджани се докачи.

— Ръката ми трябва да е свободна, иначе не мога да рисувам — обясни Микеланджело.

— Защо си толкова сприхав? Аз само исках да се развличаме, докато работим. Снощи научих една нова цинична балада…

— Аз пък искам да се съсредоточа.

— На мен ми омръзна. Петдесет пъти рисуваме тези фрески. Какво повече можем да научим от тях?

— Как да рисуваме като Мазачо.

— Аз искам да рисувам като Ториджани. Това ми стига.

Без да вдига глава, Микеланджело го отряза нетърпеливо:

— Но на мен не ми стига.

— Я го виж ти! Миналата година аз спечелих три награди за рисуване. А ти колко спечели?

— Ни една. Затова по-добре остави ме да се уча.

Ториджани усети, че го упрекват. И каза с крива усмивка:

— Учудва ме, че един избраник трябва все още да се занимава с такива детски упражнения.

— Копията от Мазачо са детско упражнение само за човек с детински ум.

— Охо, значи, вече се смяташ по-умен от мене. — И добави навъсен: — Пък аз мислех, че си само по-добър в ръката, а?

— Ако можеше да рисуваш, щеше да разбереш, че няма разлика между едното и другото.

— А ти, ако можеше друго, освен да рисуваш, щеше да разбереш, че почти не живееш. Нали казват: дребен човек, дребно живуркане; голям човек, голям живот.

— Голям човек, голяма тиква.

Ториджани побесня. Микеланджело се обърна на столчето към фреската на Филипино Липи — императорския син, когото свети Петър съживява, — онази, за която Граначи беше позирал като тринадесетгодишен. Ториджани премести стола си точно срещу Микеланджело.

— Обиждаш, а?

Той скочи от стола, сграбчи с тежката си ръка Микеланджело за рамото и го изправи на крака. Микеланджело успя да види мрачното, напрегнато изражение на Ториджани, което му подсказа, че той замахва с всичка сила, но нема̀ време да подклекне или да избегне някак удара. Юмрукът на Ториджани се стовари върху носовата му кост със звук на барутна експлозия в каменните кариери Майано. Микеланджело усети в устата си кръв и натрошени костици; после чу, сякаш издалеч, разтревожения вик на Бертолдо:

— Какво направи ти?

Пред него заиграха звезди на черно небе и той долови отговора на Ториджани:

— Костта и хрущялът му се разтрошиха като сухар под юмрука ми…

Микеланджело се смъкна, превит на колене, а сините звезди се завъртяха в кръг из писаната капела. Той усети допира на твърдия студен цимент до бузата си, зърна мъртвешки зеления Граначи на фреската и загуби съзнание.

Свести се в леглото си в двореца. Очите и носът му бяха наложени с мокри кърпи. Главата го болеше до пръсване. Размърда се и тогава някой махна кърпите. Помъчи се да отвори очи, ала едва успя да поотлепи клепките си. Над него се бяха надвесили Пиер Леони — Лоренцовият лекар, Лоренцо и Бертолдо. На вратата се почука. Той чу да влиза някой, който каза:

— Ториджани е избягал от града, ваше превъзходителство. През Порта Романа.

— Пратете най-бързите ни ездачи след него. Ще го стегна на поледрото гърбом към Синьорията…

Микеланджело пак отпусна клепачи. Докторът го намести на възглавницата, изтри устата му и взе да опипва лицето му с пръсти.

Костта на носа е счупена. Може би ще е нужна цяла година, да излязат парченцата натрошена кост. Сега ноздрите са напълно запушени. По-нататък, ако има късмет, ще може пак да диша през носа.

Той пъхна ръка под плешките му, приповдигна го и поднесе чаша до устните му.

— Пий! От това ще заспиш. Като се събудиш, няма да те боли толкова.

При все че беше цяло мъчение да отвори устата си, той изгълта топлия билков чай. Гласът над него се изгуби. Микеланджело припадна още веднъж, чу в ушите си злобливите думи на Ториджани, видя кръжащите сини звезди и усети студения под на бузата си.

Когато се събуди, в стаята нямаше никой. Сега болката се бе съсредоточила в едно място и той я усети да тупа зад очите и носа. От прозореца влизаше светлина.

Той отметна завивките, стана от леглото, олюля се, хвана се за края на умивалника да не падне. После събра смелост и погледна в огледалото. Пак трябваше да се хване за умивалника, за да не припадне: едва можа да познае собственото си лице. И двете му очи бяха толкова отекли, че приличаха на сини гъши яйца. Помъчи се да отвори малко повече клепачите си и видя една безредна палитра от пурпурни и светлолилави тонове, оранжево и печена сиена.

Нямаше да може да разбере пълните последици от удара на Ториджани, преди да спадне отокът. Едва след седмици, а може би и месеци щеше да види, че предишният му приятел бе извършил отлично — в обратен смисъл — поправката на лицето, която Микеланджело толкова бе желал. С този един-единствен страшен удар на огромния си юмрук Ториджани беше разкривил лицето му, като да бе формувал мек восък.

Разтреперан от треска, той допълзя в леглото си на четири крака, зави се презглава, сякаш за да се скрие от околния свят и действителността. А как го болеше сърцето! Нали гордостта му го доведе до това ниско, окаяно положение.

Чу, че вратата се отвори. Остана неподвижен, защото не искаше да вижда никого. Нечия ръка дръпна завивката от главата му. И той изведнъж видя пред себе си Контесина.

— Микеланджело мио!

— Контесина!

— Мъчно ми е, че се случи такова нещо.

— На мен ми е още по-мъчно.

— Ториджани избяга. Но татко се кълне, че ще го залови.

— Няма полза от това. Аз сам съм си виновен. Толкова го ядосах, че той не можа да се въздържи.

— Той пръв е започнал. Ние научихме какво се е случило.

Горещи сълзи припариха в очите му, когато се помъчи да изрече най-грозните думи, които се бяха побирали в устата му:

— Аз съм отвратителен.

— Контесина съвсем беше доближила лицето си до неговото, докато разговаряха почти шепнешком, за да не ги чуе дойката й, която пристъпяше неуверено от крак на крак при вратата. Без да помръдне, момичето сложи устни върху отеклия му, обезобразен нос и тяхната лека, топла влага му подействува като укрепителен балсам. После тя изчезна от стаята.

Дните минаваха. Микеланджело не се решаваше да излезе от двореца, макар че отокът и болката постепенно изчезваха. Баща му научи за случилото се и дойде да установи щетите. Вместо да му дожалее за обезобразеното лице на сина му, той по-скоро остана доволен, че мнението му за изкуството и художниците се оправдава. Но се и разтревожи да не би трите златни флорина да секнат, докато Микеланджело е прикован в стаята си.

— Ще спре ли Лоренцо заплатата ти?

— Микеланджело кипна:

— Това не е заплата. И няма да ми спрат парите, защото не работя. Сигурно никому няма да хрумне, че ми трябват пари, щом стоя затворен тук.

— Аз разчитах на тях — изръмжа Лодовико и си отиде.

— Не е прав да ме обвинява — въздъхна Микеланджело пред Буонарото, който дойде да го види и му донесе купа пилешка супа и печени бадеми от Лукреция.

Буонарото сега чиракуваше като продавач на платове при Строци.

— Микеланджело — каза той със сериозно изражение, — човек трябва да си има малко свои пари. Сега е тъкмо време да сложиш настрана някой и друг флорин. Нека идвам няколко седмици и се погрижа да скътам парите ти.

Микеланджело се трогна от тази братска загриженост и се усмихна на новата, търговска съобразителност на Буонарото.

Всеки следобед Лоренцо идваше за малко при него и носеше някоя нова камеа или стара монета, за които разговаряха. Певецът минаваше с лирата си да изпее с пиперливи думи нещо за събитията във Флоренция, едно от които бе и бедата с Микеланджело, нагласена в римувани стихове. Ландино се отбиваше да му чете Данте; Пико — да му покаже някакво ново откритие в египетските релефи, което означаваше, че гърците са научили от египтяните главните принципи в скулптурата. Контесина идваше с дойката си да побъбрят в часа преди мръкване. Дори Джовани и Джулио се отбиваха за миг. Пиеро изпрати съболезнованията си.

Якопо с дяволитото лице и червенокосият Тедеско дойдоха от Гирландайовото ателие да го уверят, че ако зърнат Ториджани по улиците на Флоренция, ще го прогонят с камъни от града. Граначи прекарваше с часове в стаята му, носеше му материали за рисуване и сбирки от рисунки. Дойде и лекарят да провери ноздрите му и накрая го увери, че ще може да диша поне през едната. Бертолдо беше очарователен — нито веднъж не протестира, че нарушават спокойствието му. Той се мъчеше да утеши Микеланджело:

— Ториджани е мислил да смаже твоя талант с юмрука си, че да го изравни с неговия.

— Граначи ме предупреждаваше — поклати глава Микеланджело.

И все пак това е вярно: хора, които завиждат на чуждия талант, искат да го унищожат. Трябва пак да започваш работа. Липсваш ни в градината.

Микеланджело заразглежда лицето си в огледалото над умивалника. Костта над носа бе хлътнала завинаги. С голяма гърбица в средата, носът му вървеше накриво от вътрешния край на дясното око към левия край на устата и ако преди лицето бе имало все пак някаква симетрия, сега не бе останало нищо от нея.

— Каква калпава скулптура! Камъкът излезе слаб и пълен с кухини. Пръсна се при първия удар на чука. Сега скулптурата е съсипана, без баланс и форма, изподрана като изоставена кариера в планината. Никога не съм бил красавец; но сега не мога да се търпя с тоя смазан вид.

Горчиво отчаяние го изпълни. Сега той наистина щеше да бъде грозният скулптор, който се мъчи да вае красиви статуи.