Ървинг Стоун
Страдание и възторг (8)

8

Микеланджело се помъкна към Катедралата, на чийто студени мраморни стъпала се събираха младежи да се посмеят и погледат минаващото шествие. Всеки ден във Флоренция бе празник; в неделя този най-богат италиански град, изместил Венеция в търговията с Ориента, излизаше да докаже, че със своите тридесет и три банки създаваше богатство за всички. Флорентинските момичета, руси и стройни, държаха високо главите си, покрити с цветни кърпи, и носеха рокли с дълги ръкави, без деколтета, с широки, набрани, дълги поли, а гърдите им се очертаваха под по-тънки и светлоцветни материи. По-възрастните мъже носеха тъмни наметала, но по-младите от лични семейства създаваха едно пищно многоцветно петно от стъпалата на Катедралата до Баптистерията със своите разноцветни калцони^[1] на всеки крак, с мотиви според семейния герб. Подире им вървяха свити от придружители, облечени като тях.

Якопо беше седнал на стар римски саркофаг — един от няколкото пред кафеникавата, ръбата тухлена фасада на Катедралата. Оттук той непрекъснато подмяташе по нещо за минаващите момичета, а нахалният му поглед избираше между тях онези, които той удостояваше с най-високата си похвала:

— Ах, каква креватна жена!

Микеланджело пристъпи до Якопо и прокара гальовно ръка по саркофага, опипвайки с пръсти барелефа — погребално шествие от бойци и коне.

— Вижте как тези мраморни фигури са все още живи и дишат!

В гласа му прозвуча такова опиянение, че приятелите му се обърнаха, да го изгледат. Сега, когато залязващото слънце бе запалило куполите на Баптистерията и Катедралата, неговата тайна бе литнала на открито във флорентинския здрач. Жаждата му бе взела власт над него.

— Бог е бил първият скулптор. Той е направил първата фигура — човека. А когато е решил да даде своите заповеди, какъв материал е използувал? Камък. Десетте заповеди за Мойсей са издълбани на каменна плоча. От какво са били първите оръдия, които човек е направил за себе си? От камък. Огледайте се между нас, художниците, дето висим тук по стъпалата на Катедралата. Колцина са скулптори?

Приятелите му бяха поразени от този словесен взрив. Дори Якопо престана да гледа момичетата. Никога не го бяха чували да говори тъй поривисто, с очи, светнали като янтарни въглени в припадащия мрак. После той им каза защо според него нямало вече скулптори: с чука и длетото се хабели толкова сили, че човек се изчерпвал умствено и физически, докато живописецът боравел без усилие с четки, пера и въглен.

Якопо подсвирна подигравателно. Граначи отговори на младия си приятел:

— Ако крайната умора е мерило за изкуството, тогава каменарят, който ломи мрамора от планината с клинове и тежки лостове, трябва да стои по-високо от скулптора, ковачът — по-горе от златаря, зидарят — над архитекта.

Микеланджело поруменя. Бе започнал зле. Той огледа ухилените лица на Якопо, Тедеско и на двамата свои връстници.

— Но трябва да се съгласите, че значението на едно произведение на изкуството зависи от това, доколко то отразява истината. В такъв случай скулптурата по се доближава до истинската форма, защото, щом работиш с мрамор, получаваш фигура от всички страни… — Думите му, обикновено толкова редки, се сипеха една след друга. — Живописецът полага боята си върху плоска повърхност и посредством перспективата се мъчи да убеди хората, че виждат цялостна гледка. Но помъчете се да заобиколите човека или дървото в една рисунка! Измама, фокуснически трик! А скулпторът, охо! Той възсъздава действителността изцяло. Затова съотношението между скулптурата и живописта е такова, каквото е между истината и лъжата. Ако живописецът сбърка, какво прави? Кърпи, поправя, скрива всичко под нов пласт боя. А скулпторът, напротив, трябва да види в мрамора формата, която той крие в себе си. И ако сбърка, не може да лепи отломъците. Затова днес няма вече скулптори, защото се иска хиляди пъти по-точно въображение и виждане.

Той млъкна изведнъж, дишайки тежко. Якопо рипна от капака на саркофага, където бе кацнал, и разпери ръце, за да покаже, че взема думата. Той беше умно момче; обичаше живописта и я разбираше, при все че го мързеше да работи.

— Скулптурата е жива скука. Какво можеш да направиш? Мъж, жена, лъв, кон. И после пак отново. Еднообразие. А живописецът може да изобразява цялата вселена: небето, слънцето, луната и звездите, облаците и дъжда, планините, дървесата, реките и моретата. Скулпторите са изгинали от скука.

Себастиано Майнарди се присъедини към групата и заслуша разговора. Извел жена си на редовната седмична разходка, той се върна при Катедралата и младите си приятели, чиято компания Майнарди, подобно на всички флорентинци, предпочиташе пред компанията на жени. На обикновено бледите му бузи се бяха появили румени петна.

— Това е вярно! — възкликна той. — На скулптора му дай само здрава ръка и празна глава. Да, празна; защото, след като нарисува простия си проект, какво работи мозъкът му през стотиците часове, в които трябва да блъска с чука длетата и шилата? Нищо. А живописецът трябва всеки миг да мисли за хиляди неща, да придаде цялостност на картината. Освен туй да създадеш илюзия за трето измерение е майсторство. Затова животът на живописеца е вълнуващ, а на скулптора — скучен.

Сълзи на отчаяние напираха в очите на Микеланджело. Той се проклинаше, че е негоден да извае с думи каменните форми, които чувствуваше дълбоко в себе си.

— Картините загиват: настъпи ли жега или по-голям студ в черквата, и боята започва да губи цвета си, напуква се. А камъкът е вечен! Нищо не може да го унищожи. След като флорентинците са разрушили амфитеатъра, какво са сторили с каменните блокове? Изградили са от тях нови стени. А помислете за гръцките скулптури, дето ги вадят сега — от две-три хиляди години са. Покажете ми картина отпреди две хиляди години. Вижте този римски мраморен саркофаг: непокътнат и здрав е като в деня, когато е бил издялан…

— И все тъй студен! — извика Тедеско.

Майнарди вдигна ръка за мълчание.

Микеланджело — подхвана меко той, — минавало ли ти е някога през ум, че причината да няма вече много скулптори е във високата цена на материала? На скулптора му е нужен някой богат човек или организация, за да го снабдява с мрамор и бронз. Флорентинската гилдия на сукнарите е отпускала на Гиберти пари цели четиридесет години, за да направи вратите на Баптистерията. Козимо де Медичи е давал на Донатело нужните му средства. Кой ще ти доставя камък, кой ще те поддържа, докато се учиш? А боите са евтини и поръчки при нас колкото щеш; затова и вземаме ученици. Щом има опасност от фатални грешки при скулптурата, какво да кажем тогава за стенописа? Ако скулпторът трябва да види скритата в камъка форма, нима стенописецът не трябва да предвиди какво ще излезе от боите върху прясната, мокра мазилка и да знае точно какви цветове ще се получат, когато те изсъхнат?

Микеланджело трябваше мълчаливо да се съгласи, че това е вярно.

— Освен туй — продължи Майнарди — всичко, което може да се постигне в скулптурата, е вече създадено от двамата Пизано, от Гиберти, Орканя и Донатело. Вземи Дезидерио да Сетиняно или Мино да Фиезоле; та те правят само красиви, възхитителни копия от Донатело. Ами Бертолдо, който помагаше на Донатело да лее фигурите си и имаше възможност да научи всички тайни, които Донатело бе научил от Гиберти… Какво е сътворил Бертолдо освен няколко миниатюри, изстискани от великите идеи на Донатело? И сега Бертолдо е болен, умиращ старец, направил вече каквото е могъл. Не, скулпторът едва ли може да върши нещо друго, освен да копира, защото обхватът на това изкуство е твърде тесен.

Микеланджело се обърна. Ех, да познаваше по-добре нещата! Тогава щеше да ги убеди във великолепието на изкуството да твориш фигури в пространството.

Граначи го прегърна утешително.

— Нима забрави, Микеланджело, какво е казал Праксител? „Живописта и скулптурата са деца на едни родители, те са изкуства-сестри.“

Но Микеланджело не искаше да се примири. Без нито дума повече той слезе по студените мраморни стъпала и тръгна към дома по калдъръмените улици, оставяйки зад себе си Катедралата.