Ървинг Стоун
Страдание и възторг (132)

7

Микеланджело се мъчеше да постигне пълно равновесие, съвършенство на линията, извивката, обема, масата, широтата, плътността, дълбочината на безкрайното пространство. Стремеше се да създаде творба, която да надхвърли века, през който е живял.

Той изостави въглена и чертожните пера, започна да моделира, като си мислеше, че меката влажна глина може да му даде повече свобода, отколкото неподвижната начертана линия. В течение на седмици и месеци правеше десетки модели, разваляше ги, преминаваше към нови форми. Чувствуваше, че се приближава все повече до откровението, защото първо постигна монументалност, после съразмерност, после величие, после простота; но въпреки всичко постигнатото все още произтичаше повече от художественото майсторство, нежели от духовно проникновение.

Най-после куполът се роди — след единадесет години мислене, чертане, молитви, надежди и отчаяние, опитване и отхвърляне: рожба на въображението му, съчетана от всичките му изкуства, смайващ по размери и въпреки това крехък като птиче яйце в гнездо, стремително литнал, извисил се към небето, изграден от паяжина, която без усилие, хармонично го издигаше до неговите триста тридесет и пет стъпки височина, крушовиден като гърдата на Богородицата в капелата на Медичите… Това беше купол, който не приличаше на никой друг.

— Стана! — възторжено промълви Томазо, като видя завършените скици. — Как?

— Както идват хрумванията, Томао. Себастиано ме попита същото нещо, когато беше млад. Мога да ти отговоря само това, което отговорих на него, защото на осемдесет и две години не зная повече, отколкото знаех на тридесет и девет; хрумванията са естествената дейност на ума, както дишането на белите дробове. Може би те идват от бога.

Той спазари един дърводелец, Джовани Франческо, да изработи макета. Джовани го направи от липово дърво в една петнадесетхилядна от проектираните размери. Исполинският купол щеше да почива върху колони и носени от колоните сводове и върху кръгъл барабан или широка циментова основа. Барабанът трябваше да се изгради от тухли с облицовка от травертин; външните ребра на купола щяха да бъдат от тиволийски травертин, контрафорсите щяха да бъдат свързани с купола посредством рамки от ковано желязо, а колоните и водоравните антаблемани щяха да бъдат също от травертин. Осем рампи по протежение на долния барабан щяха да направят възможно изнасянето на материали до стените на купола с магарета. Чертането на строителните планове отне няколко месеца, обаче Микеланджело притежаваше умение, а Томазо беше станал експерт.

Цялата работа се извършваше в ателието на Мачело деи Корви, в най-пълна тайна. Вътрешния купол Микеланджело моделира сам; външния позволи на Франческо да обозначи с боя. Ваяните фестони и украшенията се направиха от глина, смесена с дървени стърготини и туткал. Микеланджело повика един карарски резбар, на име Батиста, комуто можеше да има доверие, за да изработи статуйките и капителите, брадатите лица на апостолите.

Смъртта на папа Павел дойде неочаквано. В Рим се развилня най-буйният метеж, какъвто Микеланджело бе виждал досега при смъртта на някой понтифекс. Тълпата събори наскоро издигнатата статуя на бившия кардинал Карафа, с часове влачи главата и из улиците, докато гражданите я обсипваха с проклятия, след това захвърлиха главата в Тибър, превзеха с пристъп седалището на Инквизицията, освободиха всички затворници и унищожиха купища книжа и документи, събрани за съдене на обвинените в ерес.

Уморена от раздори и кръвопролития, Колегията на кардиналите избра шестдесетгодишния Джовани Анджело Медичи, потомък на неизвестен ломбардски клон от рода Медичи. Папа Пий IV беше опитен адвокат и здравомислещ човек. Като професионален правчик, той блестящо водеше преговори и скоро си спечели доверието на Европа като честен човек. На Инквизицията, чужда за характера на италианеца, бе сложен край. Чрез редица юридически съвещания и договори папата осигури мир за Италия и околните народности, а също и за лютераните. Ръководена с дипломатичен похват, църквата постигна мир за самата себе си, а същевременно отново обедини католиците в Европа.

Папа Пий IV преназначи Микеланджело за архитект на „Свети Петър“ и му осигури средства, с които да издигне сводовете до равнището на барабана. Поръча му също да проектира порта за градските стени, която да носи името Порта Пиа.

Това бе явно надбягване с времето. Микеланджело наближаваше осемдесет и пет. С максимум пари и работници би могъл да стигне до барабана, да речем, за две или три години. Нямаше възможност да прецени точно колко време щеше да му отнеме довършването на купола с неговите прозорци, колони и декоративен фриз, но смяташе, че би могъл да го направи за десет до дванадесет години. Така щеше да навърши кръгло сто години. Никой не живееше толкова дълго, но въпреки бъбречните кризи, главоболията, коликите, които причиняваха стомашни разстройства, усещаните от време на време болки в гърба и слабините, периодичните замайвания и отпадналост, когато трябваше да остава на легло за по няколко дни, той не чувствуваше никакво съществено намаляване на силите си. И все още продължаваше разходките си извън града.

Погледнеше ли се в огледалото, виждаше, че има добър цвят на лицето. Имаше буйна черна коса, макар и щедро прошарена с бели кичури също както и раздвоената му брада. Очите му бяха ясни и проницателни.

Той ще построи този купол! Не беше ли баща му Лодовико доживял до деветдесет? Не беше ли той по-запазен от баща си поне с десет години?

Предстоеше му да мине през още едно тежко изпитание. Бачо Биджо, който се издигна до висока административна длъжност в ръководството на строежа, беше събрал документирани данни, за да докаже колко дуката е струвала на строежа болестта на Микеланджело поради сгрешената капела. Той използува тези сведения най-широко и убеди дори и приятеля на Микеланджело кардинала на Карпи, че „Свети Петър“ не вървял на добре. Биджо си подготвяше положението, за да заеме мястото на Микеланджело в деня, в който той не ще може да стане от леглото.

Когато Микеланджело нямаше вече сили да се качва по скелето всеки ден, един от способните му млади помощници, Пиер Луиджи Гаета, бе назначен за помощник — домакин на строежа. Гаета подробно осведомяваше Микеланджело всяка вечер. Убиха домакина на строежа и Микеланджело предложи да повишат Гаета. Вместо това назначен бе Бачо Биджо. Гаета бе направо уволнен. Биджо започна да маха структурни греди, да сваля скелето и да подготвя строежа за довършване по нов план.

Микеланджело, който понякога с мъка се покатерваше по скелето, прехвърлил вече осемдесет и седем, наближил осемдесет и осем, бе твърде много покрусен от тези новини, за да стане от леглото, което бе накарал да преместят в ателието.

— Но ти трябва да станеш — викна Томазо, като се мъчеше да го изтръгне от летаргията му, — или Биджо ще разтури онова, което си съградил!

— Който се бори с недостойните, не постига голяма победа.

— Прости ми, но сега не е време за тоскански поговорки. Сега е време за действие. Ако не можеш да отидеш в „Свети Петър“ днес, трябва да изпратиш свой пълномощник.

— Ще отидеш ли ти, Томазо?

— Хората знаят, че съм ти като син.

— Тогава ще изпратя Даниеле да Волтера. Той от толкова време надхитря папския двор с панталоните за „Страшният съд“, че сигурно ще може да се справи със заговорниците в управата на строежа.

Даниеле да Волтера не беше приет. Бачо Биджо получи пълни права да ръководи строежа. Когато срещна папата, който пресичаше Кампидолио, последван от свитата си, Микеланджело с раздразнение закрещя:

— Ваше светейшество, настоявам да промените разпореждането си! Ако не го промените, ще се върна завинаги във Флоренция! Вие позволявате да рушат „Свети Петър“!

Със своя строг съдийски глас папа Пий IV отговори:

— Спокойно, спокойно, Микеланджело. Да влезем в двореца на Сената, където ще можем да поговорим.

Папата го изслуша внимателно.

— Ще повикам членовете от управата на строежа, които са ти се противопоставяли. След това ще помоля моя роднина Габрио Сербелони да отиде в „Свети Петър“ и да проучи обвиненията им. Ела утре във Ватиканския дворец.

Той отиде твърде рано, за да бъде приет от папата, и се отби в „Залата на печата“, която Рафаел бе изписал през годините, когато сам той рисуваше тавана на Сикстинската капела. Микеланджело загледа четирите фрески: първо „Атинската школа“, после „Парнас“, сетне „Спор“ и „Правосъдие“. Никога досега не си беше позволил да гледа творбите на Рафаел безпристрастно. Знаеше, че никога не би могъл да замисли или да нарисува тези идеализирани натюрморти, но като видя колко изящно са изпълнени, с какво съвършено майсторство, разбра, че по лиричност и романтичен чар Рафаел е надминал всички. Микеланджело напусна залата, настроен философски.

Когато го поканиха в малката тронна зала, той завари папата, заобиколен от комисията по строежа, която бе уволнила Гаета и отказала да назначи Даниеле да Волтера. След няколко минути влезе Габрио Сербелони.

— Ваше светейшество, аз не намирам нито една йота истина в този доклад, написан от Бачо Биджо. Той е нагласен… но противно на прекрасния строеж на Буонароти той е скалъпен злонамерено, без друга видима причина освен личен интерес.

С тон на съдия, който произнася решение, папа Пий постанови:

— От този момент Бачо Биджо е уволнен от „Свети Петър“. В бъдеще плановете на Микеланджело Буонароти не може да се променят и в най-малките им подробности.