Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Agony and the Ecstasy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
analda (2016)
Допълнително форматиране и корекция
NomaD (2016)
Допълнителна корекция
moosehead (2016)

Издание:

Ървинг Стоун

Страдание и възторг

 

Американска, II издание

 

Рецензент: Жечка Георгиева

Художник: Красимира Златанова

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Димитър Мирчев

Коректор: Тотка Вълевска

 

Литературна група ХЛ. 04, 9536679711/5637-342-83

 

Формат 84×108/32

Печатни коли 56,50

Издателски коли 47,46

Условно издателски коли 50,08

Дадена за набор: юли 1983 г.

Подписана за печат: октомври 1983 г.

Излязла от печат: ноември 1983 г.

 

Цена 6,34 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1983

ДП „Димитър Благоев“ София

История

  1. — Добавяне

8

Микеланджело отсече късата колонка между основата и петата на Бакхус и десният крак остана да се опира само на пръсти, едва ли не увиснал във въздуха. После той взе свредела, за да махне ажура между лакътя и купата, проби редица дупки близо до ръката, внимателно отстрани останалия мрамор. Накрая изсече ъгълчето между дясната ръка и купата, за да освободи ръката и купата, протегнати високо в празното пространство. Сатирът в долния край на лявата ръка и купата в горния десен край се допълваха взаимно. Цялата му кръгла фигура беше превъзходно балансирана. Той тръгна около нея и в лицето и стойката на раменете му пролича задоволство, докато преценяваше линията от изнесеното дясно коляно до върха на противоположното рамо, напрегнатостта от края на купата, през чатала, до крайчеца на копитото на сатира.

Ударението в тази скулптура беше в разпределението на масите на тежестта. В издадената напред глава, в твърдия, изтеглен назад торс, преливащ в корема, който теглеше цялото тяло надолу към слабините. Отзад двата тежки бута служеха като уравновесител, подпрян от красивите крака, макар и не много сигурно, защото тялото беше в пиянско положение; стъпилият здраво ляв крак и вдигнатият на пръсти десен засилваха чувството, че на Бакхус му се мотае главата.

— Ти сякаш си инженер — каза Гали, като видя скулптурата и я заоглежда възхитен.

— Точно това казвах на Бертолдо — скулпторът трябва да бъде инженер.

— В дните на императорите ти би проектирал амфитеатри, бани, водохранилища. А сега си създал душа.

Очите на Микеланджело блеснаха като янтар при тази похвала.

— Няма ли душа, няма скулптура — каза той.

— Много от моите старинни статуи са намерени разтрошени на няколко парчета и все пак след слепянето им техният дух си остава.

— Това е скулпторът, който продължава да живее в мрамора.

Следващата неделя Микеланджело отиде на обед у Ручелаи, зажаднял за новини от Флоренция. Савонарола стоеше в центъра на повечето събития. Флорентинската колония беше доволна, че той се е противопоставил на папата, че му е казал, че несправедливите отлъчвания са невалидни, че на Коледа е отслужил три запретени литургии в „Сан Марко“. Савонарола беше писал на крале, държавници и духовници от цяла Европа, настоявайки да се свика съвет за свалянето на Борджията и да се въведат решителни реформи, които биха освободили църквата от симонията, от търгашеството не само с кардиналския сан, но и със самия папски престол. На 11 февруари 1498 година той отново бе изнесъл във Флорентинската катедрала проповед против папата, а две седмици по-късно бе излязъл с просфората в ръка пред Катедралата, където се тълпели хиляди флорентинци, и призовал бог да го порази, ако е заслужил отлъчване. И понеже бог се въздържал, Савонарола отпразнувал оправдаването си, като наредил да се запали втора клада от вещи на суетата. Флоренция още веднъж била плячкосана от Армията на момчетата.

Писмата на Савонарола, приканящи към реформация, се разпространяваха тайно от флорентинците в Рим, за които Савонарола беше станал идол. Когато Микеланджело им описа кладата, която сам бе наблюдавал, изгарянето на стотици незаменими ръкописи, книги, картини, скулптури, те не се трогнаха.

— Целта оправдава средствата — възкликна Кавалканти. — Ние трябва да унищожим Борджията на всяка цена.

Микеланджело се замисли.

— А какво ще кажете за тази цена след няколко години, когато папата и Ботичели умрат? Ще дойде друг папа, но никога няма да има друг Ботичели. Картините му, хвърлени в огъня, загиват завинаги. Струва ми се, че вие одобрявате беззаконието във Флоренция, само и само да се отървете от беззаконието тука, в Рим.

Микеланджело не успя да ги стресне с доводите си, но затова пък папата ги стресна, като ги натисна по болното място: врече се да конфискува всички имущества на флорентинците и да ги натири от града без пукната пара, ако Синьорията във Флоренция не изпрати Савонарола в Рим, за да бъде изправен пред съд. Доколкото схвана Микеланджело, колонията капитулира напълно. Трябваше да се затворят устата на Савонарола; той трябваше да се признае за отлъчен и да подири опрощение от папата. Флорентинците отправиха просба до Синьорията да действува от тяхно име и да изпрати Савонарола под стража в Рим. В просбата си те поясняваха, че папата искал само Савонарола да дойде в Рим, за да получи опрощение. После можел да се върне във Флоренция, да спасява грешните души.

Преди края на март в Рим се пръсна слух, който накара Микеланджело да хукне към Понте: първият помощник на Савонарола, Фра Доменико, беше решил да се подложи на изпитание чрез огън. Колонията се събра в дома на своя тартор — Кавалканти. Когато Микеланджело влезе, къщата се огласяше от глъчка, която идваше от гостната и се разнасяше по стълбището.

— Какво значи изпитание чрез огън? — попита той. — Нали преди карнавала Савонарола беше поискал да бъде поразен, ако думите му не са вдъхновени от бога — това същото ли е?

— Почти. Само че огънят гори.

Това изпитание беше идея или на самия Фра Доменико, или на противниците на доминиканците в борбата за власт — францисканците начело с Франческо ди Пулия. В една разгорещена проповед в защита на Савонарола Фра Доменико заявява, че ще влезе в огън, за да докаже, че всичко, което Савонарола проповядва, е вдъхновено от бога; и пита кой францисканец е готов да влезе с него. На следващия Фра Франческо ди Пулия приема това предизвикателство, но настоява Савонарола лично да влезе в огъня, защото само ако Савонарола излезе жив, Флоренция ще повярва, че той е истински пророк. Вечерта в двореца Пити се събират група млади арабиати и уверяват Фра Франческо и францисканците, че Савонарола никога не ще приеме това; и с отказа си ще докаже пред цяла Флоренция, че не вярва бог да го опази.

При това положение флорентинците се настройват против Савонарола. Седем години вече те са принудени да търпят крамоли и над главите им тегне папската заплаха, че ще бъдат подложени на интердикция, което се равнява на отлъчване и може да скове търговията и да предизвика жесток безпорядък. Градът се нуждае от трипроцентов данък върху църковните имущества и папата е готов да даде съгласието си за това, щом Савонарола бъде усмирен. Флорентинците нанасят поражение на Синьорията, обвързана със Савонарола, и избират нов Съвет, който се обявява против него. Флоренция е застрашена от нова гражданска война, подобна на войната между гвелфите и гибелините.

На 7 април на Пиаца делла Синьория струпват дърва, намазани с катран. Огромна тълпа се събира да гледа зрелището. Францисканците отказват да излязат на площада, докато Фра Доменико не им обещава, че няма да влезе с просфората в огъня. След няколко часа чакане свирепа дъждовна буря наквася дървата, прогонва народа и слага край на зрелището.

На другата нощ арабиатите нахълтват в манастира „Сан Марко“ и избиват неколцина от Савонароловите последователи. Синьорията се намесва, арестува Савонарола, Фра Доменико и Фра Силвестро, третия човек след Савонарола, и ги затваря в звънарницата на Палацо делла Синьория. Папата изпраща куриер във Флоренция с искане Савонарола да му бъде предаден в Рим. Синьорията отказва, но назначава седемнадесетчленна комисия, която да подложи на разпит Савонарола и да изтръгне от него признание, че проповедите му не са вдъхновени свише.

Савонарола отказва да се отрече от схващанията си. Комисията го подлага на изтезания; първо го слагат на машината за разтягане и стягане, после го връзват на скрипец, вдигат го във въздуха, тръшват го с внезапно отпущане на въжето. Той изпада в полуда и се съгласява да напише признание. Написаното не задоволява Синьорията. Изтезават го отново. Отслабнал от постене и от целонощни молитви, Савонарола отстъпва пак и подписва признание, написано от нотариус; но после се отказва от него, та се налага да го измъчват трети път.

Комисията обявява Савонарола за виновен в ерес. Специалният консултативен съвет, свикан от Синьорията, го осъжда на смърт. Папата веднага дава право на града да събира отдавна желания трипроцентов данък върху църковни имущества в Тоскана.

Издигат три платформи от стъпалата на Палацо делла Синьория към площада. Тълпата започва да изпълва площада още през нощта, напира към бесилката. На разсъмване площадът и всички улици към него представляват кипяща маса.

Извеждат Савонарола, Фра Доменико и Фра Силвестро на стъпалата пред Синьорията, и тримата лишени от одеждите си, с обръснати глави. Те стъпват на скелето, молейки се мълчаливо. Изкачват стръмната стълба към бесилката. Връзват ги за вратовете с въжета и синджири. След миг тримата увисват с прекършени вратове.

Кладата под бесилката лумва. Пламъците се издигат нагоре. Въжетата изгарят, но трите трупа остават да висят на веригите. Арабиатите замерят с камъни полуовъглените тела. После събират праха им, откарват го с коли до Понте Векио и го хвърлят в Арно.

Мъченичеството на Савонарола покърти дълбоко Микеланджело. В негово присъствие Пика делла Мирандола беше препоръчал на Лоренцо да поканят монаха във Флоренция. Савонарола бе допринесъл за смъртта на Лоренцо, Пико и Полициано, а сега сам той беше мъртъв. Микеланджело не знаеше какво да мисли и как да реагира. Но му беше жал.

Той се върна към работата си. В този объркан свят човек можеше да разчита само на мрамора. Мраморът имаше собствена воля, разум и устойчивост. С мрамор в ръцете светът изглеждаше хубав.

Вече гореше от нетърпение да свърши Бакхус. Беше само загатнал челото, носа, устата, защото му се щеше останалата част от фигурата да подсказва изражението на лицето. Сега той завърши чертите му, изражението изумяваше с този поглед, вперен в купата с вино, с изпъкналите очи, лакомо отворената уста. За гроздето прибягна до свредел, като направи всяко зърно кръгло, напращяло от сок. За да оформи козината на козите крака на сатира, изсече грубата повърхност с обло длето, което очерта ритмичната игра на къдрите, като всеки кичур бе отделно моделиран. Оставаха му два месеца за полиране, за да получи блестящия ефект на плътта, който желаеше. Макар тази работа да изискваше безкрайно внимание и прецизност, тя все пак бе техническа по характер и за нея бе нужно само чисто занаятчийско умение. По такъв начин през топлите летни часове умът му беше свободен да размисля върху Пиетата и нейното значение. В прохладните вечери той разсъждаваше върху този последен миг, който майка и син щяха да прекарат заедно.

Микеланджело попита Гали дали вече може да сключи договор с кардинала от Сен Дени. Гали му обясни, че манастирът на кардинала в Лука е поръчал блок с желаните размери. Блокът бил изсечен, но от каменоломнята в Карара отказали да го изпратят в Рим, преди да им се плати. Манастирът в Лука на свой ред отказал да плати, докато кардиналът не одобри блока. Накрая в каменоломнята им омръзнало да държат мрамора и го продали на някакъв търговец.

Същата вечер Микеланджело написа споразумение, което смяташе, че е изгодно и за него, и за кардинала. Гали го прочете с безизразно лице и каза, че ще го занесе в банката и ще го сложи на сигурно място.

Към края на лятото „Бакхус“ бе завършен. Гали беше предоволен от статуята.

— Имам чувството, че Бакхус е съвсем жив и всеки миг ще изпусне купата. Сатирът е невинен и палав едновременно. Ти направи за мен най-хубавата скулптура в Италия. Трябва да я поставим в градината и да отпразнуваме случая.

Слепите августинци Аврелий и Рафаеле опипаха Бакхус с чувствителните си пръсти, проследявайки всеки детайл, и казаха, че никога не са „виждали“ мъжка фигура, излъчваща такава вътрешна сила. Професор Помпоний Лает, когото инквизицията бе изтезавала зарад слабостта му към езичеството, се трогна до сълзи и заяви, че статуята е чисто гръцка по строеж и по блестящата си, бяла, атлазена повърхност. Серафино, поетът от двора на Лукреция Борджия, не можеше да я гледа и каза, че е „грозна, безсмислена и в нея няма никакво чувство за красота“. Санацаро, поетът, който смесваше християнски и езически образи в стиховете си, я обяви за „пълен синтез — гръцка по моделировка, християнска по чувство, съчетала най-доброто от двете религии“, както се бяха изразили четиримата платоновци за неговата „Мадона с младенеца“. Петрус Сабин, професорът по реторика в университета и колекционер на християнски надписи, и приятелят му Джовани Капочи, който извършваше разкопки в катакомбите, се връщаха три пъти към статуята, за да спорят за нейните достойнства, и накрая заключиха, че макар да не ги интересуват много античните теми, този Бакхус е нещо ново във ваятелското изкуство.

Най-ценно за Микеланджело беше мнението на Джулиано да Сангало. Архитектът огледа със светнало лице тази сложна по построение творба и каза:

— Построил си този Бакхус тъй, както ние строим някой храм или дворец. Това е опасен и смел експеримент в конструктивно отношение. Материалът ти би могъл да рухне много лесно. Но този приятел ще стои прав дотогава, докато има пространство, което да измества.

На другата вечер Гали донесе у дома написан лично от него договор между Микеланджело и кардинала от Сен Дени с подписа на кардинала. В договора Микеланджело видя да го наричат за първи път маестро; но го споменаваха и като статуарио, сиреч производител на статуи, което звучеше евтино. За сума от четиристотин и петдесет дуката в папско злато той трябваше да направи една Пиета от мрамор, като сто и петдесет дуката му се платят в началото и по сто дуката на всеки четвърти месец. Трябваше да завърши статуята за една година.

Освен гаранцията, че кардиналът ще плати на Микеланджело, Гали бе написал и следното:

„Аз, Якопо Гали, обещавам творбата да бъде по-хубава от всяка творба, която може да се види днес в Рим, и такава, че никой съвременен майстор да не може да направи по-добра.“

Микеланджело погледна Гали с обич.

— Трябваше да напишете договора пред мен, а не в банката.

— Защо?

— Защото сега поемате сериозен риск. Ами ако след завършването на фигурата кардиналът каже: „Виждал съм и по-хубави статуи в Рим“? Какво ще стане тогава?

— Ще върна на негово преподобие дукатите му.

— И ще си чукате статуята о главата!

Очите на Гали блещукаха.

— И това ще изтърпя.

Микеланджело тръгна да търси из каменоделците на Трастевере и по пристанищата блок, какъвто му трябваше; но рядко се вадеше мрамор широк седем стъпки, висок шест и дебел три, защото можеше и да не се продаде. За два дни обиколи навсякъде: но никъде не намери нищо, което поне малко да наподобява масивния блок, от който се нуждаеше. На следния ден, когато тъкмо бе решил вече, че ще трябва да отиде до Карара на собствени разноски, в работилницата му се втурна Гуфати.

— Току-що разтовариха една барка… — извика той. Има блок със същия размер, какъвто търсиш. Изсечен е по някаква поръчка от Лука. Но кариерата не си получила парите и го продала.

Той затича като хрътка към кея на Рипета. Ето го, блеснал чист и бял на лятното слънце, красиво изсечен от каменарите във високите планини при Карара. Блокът, с нежни, плътни кристали и хубави жили, издържа чудесно проверката на чука и водата. Микеланджело се върна призори на другия ден и видя как лъчите на изгряващото слънце пронизаха блока и той стана прозрачен като розов алабастър; никъде в тази тежка, бяла маса не се виждаше ни една дупчица, кухина, пукнатина или възел.

Неговият блок за Пистата беше пристигнал.