Ървинг Стоун
Страдание и възторг (101)

19

През сивите зимни месеци на 1512 година, когато рисуваше люнетите над високите прозорци, очите му се повредиха толкова много, че не можеше да прочете нито ред, ако не отметнеше глава рязко назад и не вдигнеше писмото или книгата високо над себе си. При все че Юлий беше останал в Рим, войните му бяха започнали. Армиите му се командуваха от испанеца Кардона от Неапол. Кардинал Джовани тръгна за Болоня, но болонците, подкрепени от французите, на два пъти отблъснаха папските войски. Кардинал Джовани не можа да влезе в Болоня. След това французите прогониха папската армия в Равена, където на Великден бе даден решителният бой; според сведенията от десет до дванадесет хиляди войници от папските войски загинали на това бойно поле. Кардинал Джовани и братовчедът Джулио бяха взети в плен. Романя падна във френски ръце. Рим беше в паника. Папата потърси убежище в крепостта „Сант Анджело“.

Микеланджело продължаваше да рисува своя свод.

Щастието пак се обърна: побеждаващият френски военачалник беше убит. Французите се сбиха помежду си. Швейцарците навлязоха в Ломбардия, за да нападнат французите. Кардинал Джовани спаси с хитрост Джулио, след това избяга и сам той и пристигна в Рим. Папата се върна във Ватикана. През лятото Юлий си възвърна Болоня. Французите бяха прогонени от страната. Испанският генерал Кардона, съюзник на Медичите, разграби Прато, само на няколко мили от Флоренция. Гонфалониерът Содерини се видя принуден да се откаже от властта и да избяга със семейството си. Джулиано влезе във Флоренция като частно лице. Подир него с армията на Кардона пристигна кардинал Джовани де Медичи и се настани в стария си дворец в квартала Сант Антонио, близо до портата на пътя за Фаенца. Синьорията си подаде оставката. Кардинал Джовани назначи Съвет на четиридесет и петте, приета бе нова конституция.

През всичките тези месеци папата непрестанно настояваше Микеланджело да довърши тавана си по-бързо, по-бързо! Най-после един ден Юлий се качи по стълбата без предупреждение.

— Кога ще е готов?

— Когато ме задоволи.

— Да те задоволи в какво отношение? Ти вече го рисуваш цели четири години!

— По отношение на художествената му стойност, светейши отче.

— Аз пък желая да го довършиш за няколко дни.

— Таванът ще бъде готов, когато е готов, светейши отче.

— Искаш ли да те хвърлят долу от това скеле?

Микеланджело загледа мраморния под.

— В Деня на вси светители ще отслужа тука литургия — отсече папата. — Ще станат две години, откакто съм благословил първата половина.

Микеланджело би искал да поосвежи тук-там одеждите в небесата a secco с позлата и ултрамарин, както бяха направили неговите предшественици флорентинци в по-долните пояси. Но сега нямаше да има време. Той нареди на Мики и Мотино да свалят скелето. На другия ден Юлий се отби в капелата.

— Не трябва ли някои от рисунките да се поразкрасят със злато? — попита властно той.

Нямаше смисъл Микеланджело да обяснява, че е искал да направи това. Нито пък щеше да вдигне отново скелето и да се върне горе под свода.

— Светейши отче, в ония времена хората не са се кичили със злато.

— Ще изглежда много бедно!

Микеланджело упорито се разкрачи, стисна зъби, предизвикателно издаде брадичката си. Юлий впи пръсти в патерицата си. Двамата стояха пред олтара под небесата и се измерваха с погледи.

— Тия, които съм нарисувал, са били бедни — прекъсна мълчанието Микеланджело. — Те са били свети хора.

В Деня на вси светители официалните лица на Рим се облякоха с най-хубавите си одеяния за освещаването на Сикстинската капела от папата. Микеланджело стана рано, отиде на баня, обръсна си брадата, облече сините си панталони, синята вълнена риза.

Но не отиде в Сикстинската капела. Вместо това излезе под портика на къщата си, дръпна платнището и се спря замислено пред мраморните колони, които седем дълги години беше мечтал да вае. После отиде при работната си маса, взе перото и написа:

Художникът добър не е родил идея,

която мрамор някой под повърхността

си да не крие. Ала само мисълта,

ръката му повела, знае път до нея.

Застанал пред прага на спечелената си с мъка свобода, без да обръща внимание на скъпите си панталони, на хубавата вълнена риза, той грабна чука и длетото. Умората, спомените, огорчението и болката се стопиха. Първите издигнали се нагоре кълба мраморен прах заблестяха в слънчевата светлина, която струеше през прозореца.