Ървинг Стоун
Страдание и възторг (102)

1

Папа Юлий II надживя завършването на свода в Сикстинската капела само с няколко месеца. Новият папа бе Джовани де Медичи, първият флорентинец, избран на този пост.

Микеланджело стоеше на Пиаца Сан Пиетро сред флорентинските благородници, които бяха решили това да е най-разточителното шествие, видяно някога в Рим. Пред него се намираха двеста конни копиеносци, капитаните на тринадесетте района на Рим с развени знамена, петте знаменосци на църквата, носещи флагове с папския герб. Дванадесет млечнобели коне от папските обори бяха заградени от сто млади благородници, облечени с червена коприна, обшита с ресни и хермелини. Зад него стояха сто римски барони, придружени от въоръжената си охрана, швейцарската гвардия с униформи в бяло, жълто и зелено. Новият папа Лъв X, заварден от топлото априлско слънце с балдахин от бродирана коприна, яхаше бял арабски жребец. До него, облечен като знаменосеца на Родос, беше братовчедът Джулио. Самотната фигура в траур пък беше урбинският херцог, племенник на Юлий.

Загледан в папа Лъв X, чието пълно тяло се потеше от тежестта на тройната тиара и гъсто обшития със скъпоценни камъни филон, Микеланджело си мислеше колко неведоми са пътищата божи. Когато умря Юлий, кардинал Джовани де Медичи беше във Флоренция и толкова страдаше от язви, че се наложи да го донесат в Рим с носило, за да гласува. Колегията на кардиналите, зазидана в задушната Сикстинска капела, прекара почти цяла седмица в борби между силите на Лео Бальоновия кардинал Риарио и кардиналите Фиеско и Сера. Единственият член, който нямаше неприятели, беше Джовани де Медичи. На седмия ден Колегията единодушно се спря на благия, скромен, добродушен Джовани, с което изпълни замисленото от Лоренцо Великолепни, когато беше накарал Джовани да приеме духовен сан в Бадия Фиезолана на шестнадесетгодишна възраст.

Тръбачите възвестиха началото на шествието през целия град — от „Свети Петър“, където Лъв бе коронясан в един павилион пред разрушената Базилика, до „Свети Йоан“ в Латеран, най-старото жилище на папите. Мостът Сант Анджело беше покрит с ярки драперии. В началото на Виа Папале (Папския път) флорентинската колония беше издигнала исполинска триумфална арка, украсена с герба на Медичите. Тълпи хора заграждаха от двете страни улиците, постлани с вейки от мирта и чимшир.

Микеланджело яздеше между братовчед си Паоло Ручелаи и Строци, който беше купил първия му „Херкулес“, и наблюдаваше как сияещият от радост Лъв вдига ръце, облечени с ръкавици, обшити с бисери, и благославя, а шамбеланите от двете му страни хвърлят шепи жълтици на тълпата. Прозорците на всички къщи бяха накичени с брокат и кадифе. Античните мраморни скулптури на Рим бяха подредени по Виа Папале: бюстове на императори, статуи на апостоли, светци, Светата дева, сложени наред с езически гръцки ваяния.

Късно следобед с помощта на стълбичка папа Лъв слезе от коня, постоя за миг до древната бронзова конна статуя на Марк Аврелий пред Латеран. Сетне, обкръжен от Колегията на кардиналите, заграден от братовчеда Джулио и флорентинските и римски благородници, влезе в Латеран и седна на „Села Стеркорария“, древния престол, на който са седели първите папи.

Микеланджело яде малко на пищния банкет в залата на Константиновия дворец, възстановена за това пиршество. По залез той отново се качи на коня си, за да се върне със свитата на папа Лъв във Ватикана. Докато стигнаха Кампо деи Фиори, беше се стъмнило. Факли и вощеници осветиха улиците. Микеланджело се смъкна от коня пред къщата на Лео Бальони и хвърли поводите на един коняр. Бальони не беше получил покана да участвува в шествието: сега си седеше в къщи сам, небръснат, мрачен. Този път се беше чувствувал сигурен, че кардинал Риарио ще бъде избран за папа.

— Ето че ти стигна до Ватикана преди мене! — недоволно изсумтя той на Микеланджело.

— Ще се радвам никога вече да не вляза в папския дворец. Отстъпвам мястото си на теб.

— Това е игра, в която печелившият не може да отстъпва. Аз съм вън; ти си вътре. Ще има чудесни поръчки.

— Чакат ме години ваяне за гробницата на Юлий.

Беше вече късно, когато се върна в новия си дом, разположен сред море от столетия в долината между Капитолийския и Квириналския хълм, близо до подножието на Траяновата колона, където Мачело деи Корви (Кланицата на гарги) изливаше оскъдните си води на тесния площад. Тъкмо преди смъртта си папа Юлий му беше платил две хиляди дуката, за да уреди сметката на Сикстинската капела, та да започне ваянето на мраморните статуи за гробницата. С изгонването от Флоренция на гонфалониера Содерини и Синьорията отпадаше и поръчката да извае „Херкулес“ за фасадата на Синьорията. Когато този имот, който се състоеше от главна сграда, построена от жълти огнеупорни тухли, покрита веранда от едната страна, скупчени дървени бараки отзад, обор, кула и потънала в зеленина градина със сенчести лаврови дървета, беше обявен за продан на умерена цена, Микеланджело го купи и премести мрамора си там. Траяновият пазар, една изоставена няколкоетажна развалина, която се издигаше точно насреща, бе някога давала подслон на стотици търговци в отделни дюкянчета и привличала купувачи от целия свят. Сега площадът беше тих, нямаше дюкяни, останали бяха само няколко дървени къщурки в сянката на лишената от кубе черква „Санта Мария ди Лорета“. Денем го кръстосваха хора на път за двореца на семейство Колона или Пиаца дел Квиринале от едната страна, или пък за двореца Анибалди и „Сан Пиетро ин Винколи“ от другата. Нощем площадът беше безмълвен, та му се струваше, че живее сякаш някъде далече сред полята.

Къщата имаше два предни входа, и двата към Мачело деи Корви, защото по-рано е била давана под наем като две отделни квартири. Жилището му се състоеше от просторна спалня към улицата, зад нея трапезария-всекидневна, а след нея ниска кухня от същите жълти тухли, с изглед към градинска беседка. В другата половина на къщата той събори стената, която разделяше двете стаи, и си направи работилница, голяма колкото тая, която си беше построил във Флоренция. Купи си ново желязно легло, вълнени завивки, нов вълнен дюшек, изпрати на Буонарото пари за тънки флорентински чаршафи, покривки за маса и кърпи за лице, които нареди при всичките си ризи, носни кърпи и блузи в гардероба, сложен до леглото. Сдоби се с дорест кон за неравните калдъръми на града, хранеше се на добре сложена маса, в топло време излизаше с наметало от червен флорентински плат с атлазена подплата. Силвио Фалкони се проявяваше като добър чирак и слуга.

В дъсчените къщурки и каменната кула в дъното на градината бяха настанени помощниците, които работеха върху гробницата: Микеле и Басо, двама млади каменоделци от Сетиняно; едно подхвърлено дете и много обещаващ рисувач, който беше поискал позволение да се нарече Андреа ди Микеланджело; Федериго Фрици и Джовани да Реджо, които правеха модели за бронзовия фриз; Антонио от Понтасиеве, който се беше съгласил да доведе работниците си в Рим, за да оформи и украси каменните блокове и колони.

Не се безпокоеше за бъдещето си. Не беше ли папа Лъв X заявил на придворните около себе си:

— Буонароти и аз бяхме възпитани заедно под бащиния ми покрив.

За първи път, след като беше избягал от Юлий в април 1505 година, преди осем години, Микеланджело ваеше. Не един, а три величествени мраморни блока едновременно. Неговото дихание се сливаше в естествен ритъм с движението на ръката, държаща чука, когато удряше длетото по набелязаната линия. Тази подновена осезателна връзка с мрамора караше сърцето му да прелива от радост. Дойде му на ум първият урок, който беше получил от семейство Тополино:

— Камъкът работи за теб. Той се подчинява на умението и обичта.

Той се нахвърляше върху трите блока със страст и все пак с вътрешно спокойствие и сигурност. Трите бели колони го обкръжаваха в работилницата като заснежени върхове. Микеланджело гореше от желание да диша същия въздух, който дишаха неговите блокове. Ваеше по четиринадесет часа на ден, докато започваше да му се струва, че краката са му се набили в тялото; но достатъчно беше да напусне масивния образ пред себе си, да отиде до вратата и да се вгледа спокойно в небесния простор, за да се освежи.

Той прокарваше права бразда.

При ваянето на „Мойсей“ цели могили бял прах се спичаха в ноздрите му, а спокойствие се просмукваше в мозъка на костите му; чувствуваше, че действително съществува, защото собствената му триизмерима сила се сливаше в триизмеримия камък. Когато беше момче, на стъпалата пред Катедралата не беше съумял да докаже, че скулптурата превъзхожда живописта като изкуство; тука, в своето ателие, леко преминаваше от „Мойсей“ към „Умиращият роб“, а от него към „Разбунтуваният роб“ и можеше нагледно да покаже тази истина с неоспорима, кристална яснота.

Мойсей, стиснал скрижалите под едната си мишница, щеше да е осем стъпки висок, масивен въпреки седналото си положение. И все пак това, към което Микеланджело се стремеше, беше впечатлението не за обем, а за вътрешна тежест и композиция. Той направи единия крак рязко подгънат назад и така се получи динамика на равновесието, създаваща недостиг на пространство, който се подхранваше от монументалността на дясното коляно и прасец — изхвърлени напред, те компенсираха загубата на устойчивост, причинена от подгънатия крак. Ръката с длетото безпогрешно се насочваше към точката за пробив в четири стъпки дебелия блок: под свития в остър ъгъл хоризонтален ляв лакът и жилестата ръка. Той извая общата линия на движението от китката до показалеца, който сочеше каменните скрижали под другата мишница.

В полунощ Микеланджело без желание свали книжната си шапка със забучена на нея свещ от козя лой. Не се чуваше никакъв звук освен далечния лай на кучета, които обираха боклуците оттатък кухните на Колона. Лунна светлина нахлуваше от градината през задния прозорец и обгръщаше блока с призрачен блясък. Той придърпа една пейка, седна пред грубо издяланата маса и се замисли за Мойсей като човешко същество, водач на своя народ, който е стоял пред божието лице и комуто е бил предаден законът.

Скулптор, който няма философски ум, създава празни форми. Какво значение има дали знае точно къде да навлезе в мраморния блок, ако не знае кой Моисей възнамерява да изобрази? Смисълът на неговия Мойсей не по-малко от скулптурната техника, щеше да определи стойността му. Той знаеше мястото, което Мойсей заемаше в пространството; но къде се намираше той във времето? Дали искаше да представи люто разгневения Мойсей, завърнал се от Синайската планина и заварил народа си да се прекланя пред Златния телец? Или опечаления, огорчен Мойсей, който се опасява, че е дошъл твърде късно със закона?

Както седеше и поглъщаше леещите се сякаш очертания на фигурата, Микеланджело разбра, че трябва да се откаже да ограничи Мойсей във времето. Той търсеше всеобщия Мойсей, който познаваше пътищата човешки и божи, служител господен на земята, гласът на божията съвест. Мойсей, който бил повикан на върха на Синайската планина, закрил лицето си, понеже не се осмелявал да погледне открито образа божи, и получил от него изсечените скрижали с десетте заповеди. Душевната непримиримост, която щеше да пламти от бездънните глъбини на очите му, не можеше да бъде израз на отчаяние или желание да накаже. Това, което е движило Мойсей, е било страстното решение, че неговият народ не бива да се самоунищожи, че той трябва да получи и да спазва заповедите, които бог е изсякъл на каменни скрижали, и да пребъде.

Унесът му се прекъсна, когато входната врата се отвори безцеремонно от Балдучи, който беше негов съветник при преразглеждането на договора за гробницата. Папа Лъв беше прибягнал до услугите му, за да убеди урбинския херцог и другите наследници от семейството Ровере да направят споразумението по-справедливо за Микеланджело, да му осигурят повече време и повече пари. Микеланджело хвърли развеселен поглед към приятеля си, запълнил рамката на вратата, защото Балдучи, който имаше съвсем същото телосложение както Микеланджело, когато те се срещнаха за първи път на римските улици в 1496 година, сега беше двойно по-голям от Микеланджело на ширина.

— Дали дебелееш от печалбите, или печелиш от дебелеенето? — подразни го Микеланджело.

— Трябва да ям и за теб, и за мен — избоботи Балдучи и потупа големия си корем с двете ръце. — Ти си все същият дребосък, какъвто беше, когато се мъчеше да играеш на топка срещу Дони на Пиаца Санта Кроче. Съгласиха ли се на новите условия?

— Качиха цената на шестнадесет хиляди и петстотин дуката. Седем години за завършването и повече, ако ми се наложи…

— Дай да видя плановете за новата гробница.

— Без желание Микеланджело изрови снопче книжа от изпоцапана пергаментова папка. Балдучи възкликна с неодобрение:

— Нали ми каза, че намаляваш размерите!

— И ги намалих. Ето, виж, предната страна е наполовина по-къса. Няма вече нужда да правя преддверие…

Балдучи броеше нещо по листата.

— Колко са ти статуите?

— Всичко? Четиридесет и една.

— Какви са им размерите?

— От естествена големина до два ръста.

— Колко смяташ да изваеш сам ти?

— Към двадесет и пет. Всички освен ангелите, ангелчетата…

Дори в мъждукащата светлина на единствената свещ Микеланджело видя, че лицето на Балдучи стана мораво.

— Ти си луд! — провикна се банкерът. — Единственото, което си намалил, е структурният скелет, който без друго нямаше да строиш ти! Достатъчно сбърка, като не се вслуша в думите на Якопо Гали преди осем години, но тогава беше по-млад. Имаш ли сега някакво разумно оправдание да подписваш за втори път договор за нещо невъзможно?

— Изпълнителите на завещанието не се съгласяват на по-малко. Освен това сега ми дават горе-долу тая цена и срок, каквито е искал Гали.

— Микеланджело — меко заговори Балдучи, — аз не мога да се меря с Якопо Гали по отношение на културата, но той зачиташе достатъчно много дарбите ми, за да ме направи управител на банката си. Това е глупава сделка. За двадесет и пет исполински фигури ще ти трябват двадесет и пет години. Дори и да живееш толкова, нима искаш да бъдеш вързан за този мавзолей до сетните си дни? Ти ще бъдеш по-голям роб от тия „Роби“ които изсичаш от камък.

— Сега си имам добро ателие. Щом подпиша новия договор, ще докарам още каменоделци от Сетиняно. Толкова много от тия фигури са вече изваяни в ума ми, че да не ги създам, ще бъде жестока загуба. Ти само гледай и ще видиш как мраморът ще захвърчи тука като ята бели гълъби през пролетта.