Ървинг Стоун
Страдание и възторг (107)

6

Рока не беше далече, там се отиваше пеша по стръмно нагорнище. Това бе крепостен бастион, който служеше на Карара за опора в планините — противоположната стена на подковообразните укрепления беше непристъпна благодарение на река Карионе под нея. Издигнат в дванадесетото столетие, Рока имаше назъбени отбранителни кули, ров и дебели каменни стени, годни да устоят на обсада: една от причините, поради които карарците мразеха всички другоземци, беше, че са били непрекъснато погазвани в течение на петстотин години. Едва напоследък семейството Маласпина сполучи да затвърди мира. Онова, което по начало е било неугледна крепост, бе превърнато в изящен мраморен дворец с фрески и украса от цяла Европа.

Маркизът го чакаше на горната площадка на величествено стълбище. Още докато разменяха приветствия, Микеланджело не можа да сдържи възхищението си от разкошните мраморни подове и пръстена от колони около стълбището. Маркизът бе висок, изискан, с властен вид, продълговато слабо лице, високи скули и пищна брада.

— Много любезно от ваша страна, че дойдохте, маестро Буонароти — заговори маркизът с ниския си глас на патриарх. — Мислех си, че бихте искали да видите стаята, където е спал Данте Алигиери, когато е гостувал тука на семейството ми.

— Данте е гостувал тука?

— Да. Той е написал в „Божествената комедия“ няколко реда за нашия край. Това е било неговото легло. А ето и плочата със стиховете му:

Аронт е онзи, който пък без срам

гърба си на корема му опира

и който в планините Луни, там

карарец где реколтата събира,

за свой дом пещерата пригоди,

в морето и звездите да се взира.

По-късно, в облицованата с ламперия библиотека, маркизът пристъпи към сериозен разговор. Първо той показа на Микеланджело писмо от Мона Арджентина Содерини, която също била родена Маласпина:

Маестро Микеланджело, скулптор, когото съпругът ми дълбоко обича, много честен, учтив и добър човек, с ценни качества, които ни карат да мислим, че няма днес друг в Европа, равен на него, е отишъл в Карара, за да вади известен вид мрамор. Ние горещо желаем да му окажете всякаква възможна помощ и съдействие.

Маркизът загледа Микеланджело.

— Започва да възниква известна неприятност — промълви той.

— Неприятност ли? В какво отношение?

— Спомняте ли си как ви е нарекъл собственикът на каменоломнята?

— Стори ми се, че ми рече крескало. Какво може да значи това?

— На карарски това значи да си недоволник, да не приемаш туй, което ти се дава. Собствениците казват, че вие като че ли сам не знаете какво искате.

— Те са отчасти прави — посърнало призна Микеланджело. — Въпросът е за фасадата на „Сан Лоренцо“. Имам известни подозрения, че папа Лъв и кардинал Джулио са скалъпили цялата работа само за да ме откъснат от гробницата на Ровере. Обещаха ми хиляда дуката за покупка на мрамор, но нищо още не съм получил. Затова и аз не съм си изпълнил задълженията: обещах им мащабни модели, а не съм теглил нито една черта, откакто съм напуснал Рим. Човек с неспокоен ум, маркизе, не може да бъде добър художник.

— Мога ли да ви дам един съвет? Подпишете два или три скромни договора за бъдещи доставки на мрамор. Собствениците ще се успокоят. Изглежда, че доста от тия, които са вадили блокове само за вас, се страхуват, че са нарязали прекалено много и може би ще им се наложи да оставят работниците без работа. Тези хорица имат малки запаси. Боб и брашно, колкото за няколко седмици, ги делят от глада. Заплашите ли малките им възможности, ставате техен враг.

— Възможностите за спасение са много малки. Ще последвам съвета ви.

През следващите седмици той подписа два договора, единия за осем къса мрамор, високи повече от осем стъпки, плюс петнадесет по-малки и предплати сто флорина; след това купи от Манчино, Левака, три къса бял мрамор от каменоломнята му в Полвачо. Двама свидетели подписаха договора на Пиаца дел Дуомо. Напрежението се стопи, когато той обеща на Бурето и Пелича да направи големи откупки, щом пристигнат парите от папата.

Беше разпръснал тревогата на карарците, но не можа да направи същото за самия себе си. При все че наследниците на Ровере се бяха огънали пред настояванията на папата и подписали трети договор, с който още повече се намаляваха размерите на гробницата, а срокът се продължаваше от седем на девет години.

Микеланджело знаеше, че са възмутени. Папа Лъв беше учтиво уверил семейство Ровере, че Микеланджело ще може да продължи ваянето на статуите за гробницата, докато работи и статуите за фасадата, но никой, а най-малко самият Микеланджело не повярва на това обещание. Отсега нататък, докато във Ватикана имаше папа от семейството Медичи, щеше да работи за Медичите. Недовършената гробница беше язва, която разяждаше стените на стомаха му. Себастиано беше обещал да пази грижливо къщата му на Мачело деи Корви, но той все пак се тревожеше за своите статуи и изработените блокове.

Новините от Флоренция не бяха по-весели. Радостта на града от издигането на първия флорентинец в папския сан бе отровена поради това, че изборът костваше на града свободата. Джулиано беше умрял. Републиката беше премахната, избраните съвети разпуснати, конституцията отменена. На флорентинците не се харесваше да бъдат управлявани от двадесет и четири годишния Лоренцо, син на Пиеро, чиято най-дребна постъпка се диктуваше от майка му, римлянката, и от кардинал Джулио. Не помогна за повдигане на духовете и пристигането на Джулио във Флоренция, който дойде, за да засили властта на Медичите. Дюкянът на Буонарото работеше на загуба. Грешката не беше у Буонарото — времената не бяха благоприятни за ново търговско предприятие. Буонарото имаше нужда от още пари, които Микеланджело не можеше да отдели.

Брат му беше настанил жена си Бартоломеа в семейната къща. Той непрекъснато изразяваше надеждата, че Микеланджело ще я хареса. Била добра жена. Грижила се за Лодовико, когато се разболял, и се справяла с домакинството доста добре само с помощта на възрастната слугиня Мона Маргерита, която гледала Лодовико след смъртта на Превъзходната. Микеланджело разбра, че Бартоломеа няма много привлекателно лице и фигура, но е донесла значителна зестра и е тиха и мила.

„Ще я харесам, Буонарото — увери Микеланджело брат си. — Да се молим само да роди синове. Сигизмондо живее като чергар, Джовансимоне отказва да издържа дори един щурец и единствената ни надежда да продължим името Буонароти е в добрата ти Бартоломеа.“

Лодовико му създаваше напоследък тежки грижи. Беше станал свадлив; обвиняваше Микеланджело, че пилеел средствата си за гробницата на Ровере, без да я довърши; че се нагърбил с фасадата на Медичите без договор или гаранции; че не влагал повече средства в дюкяна на Буонарото; че отказвал да купува все нови и нови къщи във Флоренция и стопанства в околностите, които Лодовико издирвал в течение на дълги месеци. Старецът почти не пропускаше поща, без да предяви искания, упреци и обвинения.

Зимните дъждове превърнаха планинските пътеки в пълноводни речни корита. После падна сняг. В планините замря всякаква работа. Каменарите се затвориха във влажните си студени каменни къщи в полите, за да бъдат колкото може по на топло и да ядат колкото може по-малко боб и хляб. Микеланджело купи една кола дърва, сложи работната си маса пред огнището и се заобиколи с писма от Бачо д’Аньоло, който щеше да му помогне да направи дървен макет на фасадата; от Себастиано, който му съобщаваше, че десетина скулптори, включително и Рафаел, се мъчат да му отнемат поръчката за фасадата; и от Доменико Буонисени от Рим, честен и способен човек от типа на Якопо Гали, който не жалеше време, за да сключи договор за фасадата и го умоляваше да дойде в Рим, защото папа Лъв крещял и искал да види проектите.

Микеланджело крачеше насам-натам в студената стая, мушнал ръце под мишниците си, за да ги стопли, и си мислеше:

„Трябва да си възвърна това прекрасно чувство, което изпитах, когато Лоренцо Великолепни ме заведе при «Сан Лоренцо» и каза: «Един ден ти ще изваеш фасада, на която ще се възхищава цяла Италия.»“

Той стигна в Рим, когато градът се готвеше за Коледа. Първо отиде у дома си и с облекчение се увери, че всичко е така, както го беше оставил. „Мойсей“ му се видя по-завършен, отколкото си го спомняше. Само да можеше да се измъкне за един месец…

Във Ватикана го приеха сърдечно. Кардинал Джулио като че ли беше станал по-сигурен във властта си върху църквата. Когато коленичи да целуне пръстена на папата, Микеланджело забеляза, че двойната брадичка на Лъв пак се спускаше на талази над яката на хермелиновата му мантия, месестите бузи почти закриваха болнавата уста.

— Радвам се пак да те видя, сине мой — каза Лъв и поведе Микеланджело към папската библиотека.

Приятният мирис на пергаментови ръкописи пренесе Микеланджело в библиотеката в двореца на Медичите; той видя Лоренцо Великолепни да стои и да държи изписан с миниатюри том, подвързан с пурпурна кожа. Яснотата на това видение, сякаш си припомняше сцена, разиграла се едва преди една седмица, а не преди двадесет и пет години, подсили илюзията, че проектира фасадата за Лоренцо.

Той просна листата хартия на писмена маса. Това беше скица на незавършената тухлена зидария на „Сан Лоренцо“, а след това неговата фасада, разделена на два етажа и с кула, долният етаж с отделящ го корниз над трите входа на черквата. От двете страни и между вратите беше нарисувал четири големи фигури, представляващи светиите Лаврентий, Йоан Кръстител, Петър и Павел на приземния етаж; в нишите на втория етаж, по-големи от естествена величина — статуи на Матей, Лука и Марко, а на кулата — Дамян и Козма, изобразени като лекари, което олицетворяваше значението на думата „медичи“. Тези девет големи фигури щеше да извае сам той; остатъкът на фасадата беше архитектурен. Деветгодишният план щеше да му даде достатъчно време да довърши и статуите на Юлий. Когато изтечеше договорът, щяха да останат доволни и Медичите, и Ровере.

— Ние сме готови да бъдем щедри — рече папата.

— Но едно нещо трябва да се промени — тихо добави Джулио.

— Какво именно, ваше превъзходителство?

— Мраморът трябва да се вземе от Пиетрасанта. Те имат най-хубавия мрамор за статуи в света.

— Да, ваше превъзходителство, чувал съм. Но няма път.

— Въпрос на труд.

— Казват, че римските строители се опитали да прокарат такъв път и не сполучили.

— Не са се опитали достатъчно усърдно.

По хлътналото мургаво лице на кардинал Джулио се четеше непоклатимо решение. Микеланджело се досети, че се касае за нещо повече от качеството на мрамора. Той обърна въпросително очите си към Лъв.

— В Пиетрасанта и Серавеца ще свършиш по-добра работа — обясни му папата. — Карарците са размирни хора. Те не подкрепят Ватикана. Хората от Пиетрасанта и Серавеца се смятат за верни тосканци. Те са приписали каменоломните си на Флоренция. Така ще се снабдим с най-чистия мрамор за статуи, като платим само за труда.

— Не вярвам, че е по силите на човека да ломи камък в Пиетрасанта, ваше светейшество — възрази Микеланджело. — Блоковете ще трябва да се вадят от отвесни каменни стени, високи цяла миля!

— Ще отидеш до върха на Монте Алтисимо и ще докладваш за положението.

Микеланджело не отговори.