Баю Баев
Ние, българските моряци (96)

Скъсаната верига за звуково-светлинната шамандура при „Ставрова банка“ (1929 г.)

С тази шамандура се запознах, макар и от разстояние, още през суровата зима на 1928 — 1929 година, когато морето замръзна чак до Поморие и нос Таласакра. При едно от почти ежедневните ми посещения в пристанището и на вълнолома, вече при чисто от лед море, я заварих на 30 — 40 метра от вълноломната стена. Вълните и вятърът я тласкаха право срещу каменните блокове на вълнолома, но тя, напук на тях, бавно отиваше към южния край на вълнолома, към самия фар. Вълните я повдигаха и спускаха, а тя на отделни, равни интервали, също като някой фар, макар и да беше ден, светеше и… ревеше.

За втори път я видях някъде на югозапад от Поморие, когато за пръв път се връщах по море с параход „Евдокия“ от Варна, където току–що бях издържал изпитите за постъпване в Морското училище. Тогава още не знаех за какво бе поставена там. Светеше по-слабо и не ревеше. По-късно научих, че служи да огражда от юг плитчината „Ставрова банка“ и разбрах какви механизми има в нея.

После, много по-късно, на няколко пъти ходих с „Раковски“ да я запасяваме със светилен газ. От капитан Клечков, който тогава командваше „Раковски“, знаех и двата створа, които определяха точното й място.

В началото на месец март 1942 г. шамандурата се яви отново при вълнолома. Скована от ледените блокове, веригата й и този път не бе издържала. В пристанището я вкара моторната лодка-влекач „Екрене“. Извадиха я на рибния кей. Очистиха я от полепналите по корпуса й миди, боядисаха я и й поставиха нова верига. Натовариха я на един шалан, а на мен наредиха да я откарам на мястото й и с помощта на водолаз да я закотвя за нейната котва — един 40 тонен бетоннокаменен блок, останал в морето при откъсването на веригата й.

Отидох на мястото при добра видимост. Легнах на пресечката на двата створа и застанах на котва. Водолазът влезе да прекара стоманено въже през ухото на котвения блок. Търси го дълго, но не го намери. Слиза няколко пъти. Няма и няма. На другия ден пак същото, само че вятърът беше по-силен, а и течението не позволяваше на водолаза да достигне дъното.

След три месеца повторихме операцията, но в нов вариант. На шалана до шамандурата стоеше новонаправен бетоннокаменен блок, а за ухото му бе закачен свободният край на веригата. Закарах я на створното й място. Застанах на котва. Прибрах шалана почти до кърмата на влекача. Бутнахме шамандурата в морето, а след нея бутнахме и блока. Водолазът влезе да провери да не би веригата нещо да се е оплела. Скоро излезе над водата. Кръстоса ръце над главата си: „Окей, всичко е добре!“. До тук нищо чудно нямаше. Чудото бе, че новият блок беше паднал само на 5 — 6 метра от стария. Иди, че не се удивлявай на случайностите!