Баю Баев
Ние, българските моряци (23)

Още съвсем малко за мичман Папазов

След много години, не си спомням точно кога, но сигурно е било след 1950 г., един от моите помощници ми разказа една случка с Папазов, в която аз напълно повярвах, защото и в нея Папазов се показваше точно такъв, какъвто го помня от юношеските си години. Тази случка споделих с някои от съучениците си по време на честването на стогодишнината на Морското образование в България. После, в по-тесен кръг, когато стана дума за това, бях посъветван да не я описвам по две причини: първо, не съм бил сред непосредствените свидетели, и второ, разказваното е било невъзможно да се случи, като се има пред вид тогавашният режим. И все пак, много ми се ще да разкажа тази история. Може би, ако някой от присъствалите тогава курсанти прочете написаното от мен, ще потвърди или отрече думите ми.

Става дума за следното: Папазов, вече капитан първи ранг и началник на Морското училище, още на другия ден след нахлуването на хитлеристката армия в Съветския Съюз събира всичките курсове на училището и пред тях изказва мотивирано собственото си мнение, че Германия ще загуби войната.