Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Баю Баев. Ние, българските моряци

ИК „Гитава ООД“, София, 2009

Българска. Първо издание

ISBN: 978-954-8572-01-9

История

  1. — Добавяне

Нова година в Рио Гранде

Товаренето се забави по две причини — коледните празници и липсата на товар. Така че Нова Година трябваше да посрещаме на кораба в Рио Гранде. На тържественото посрещане на Новата година поканихме корабния агент, жена му и първите му сътрудници. Домакините и най-вече готвачът и хлебарят, същият и сладкар, се бяха подготвили добре, а моряците бяха украсили стените и тавана на салета с всичките знамена на международния код на сигналите. Не липсваше и богато декорираната пластмасова новогодишна елха, купена кой знае кога от Гибралтар. Хапнахме, пийнахме и се повеселихме повече, отколкото ни бе необходимо.

Палубният боцман най-неочаквано пропя. Изпя песента „Бедни ми, бедни рибарю“, с което малко ни понатъжи. Още не бяха стихнали възгласите и ръкоплясканията, когато незабелязано, тихомълком влезе готвачът — същият, който на „Васил Друмев“ се бе изправил на главата си, и който, кой знае как, след две години попадна пак при мен. Той извади изпод мишницата си една цигулка, да, истинска цигулка, за изненада на всички. Поклони се отдалеч към гостите и засвири „Сулико“. После премина на народна тематика. Дойде време да подкара и ръченица. Наскачаха всички, за почуда на гостите. Като поутихнаха песните и ръченицата, един моряк от Кестрич (не си спомням името му), едър, здрав, набит мъжага, дойде при мен, застана мирно и на висок глас каза:

— Другарю капитан, разрешете да им изиграем една мечка.

Тоя подход на искане разрешение не е приет по корабите на БМФ, но аз разбрах, че това е, за да вземем акъла на гостите, затуй съвсем сериозно разреших. Сигурно гостите си помислиха, че морякът иска разрешение, за да постъпи на вахта.

След десетина минути готвачът премина с цигулката на „мечешката“. Вратата се отвори и в салета влезе „истинска“ мечка, облечена в обърната наопаки зимна дългопола кожена шуба, и с не по-малко внушителна ушанка. Грамадният мечок застана в средата на салета, поклони се несръчно и запристъпя по бавния ритъм на цигулката. Тропа с крака, свива ръце, гърчи дебелия си задник. После се затъркаля по пода. Всички припадат от смях. Гостите, зяпнали, гледат опулено, онемели от това невиждано българско моряшко веселие. Най-после цигуларят спря. Мечокът се изправи с целия си ръст, дойде, та целуна ръка на капитана и на чуждия човек. Бръкнах се в джоба и му подадох пет долара. Мечокът отказа. След това свали мечешкото си руно, та го видяхме и на живо.

Вече бяхме се укротили, когато агентът ми каза:

— Чудесно беше. Та вие и артисти ли имате на кораба?

— Съвсем не. Цигуларят е корабният ни готвач, а мечокът е моряк от палубната команда.