Баю Баев
Ние, българските моряци (71)

Сега пък дойде ред на бай Васил

Понижиха ме на длъжност помощник–капитан на „Раковски“ за девет месеца, а ме възвърнаха след петнадесет месеца. Обаче това наказание никак не ме болеше. За капитан от Варна дойде бай Васил — пенсионер, над 70–годишен, от гагаузки произход. Беше добродушно старче. Отначало бай Васил се опита да си изпълнява длъжността като капитан, но скоро стана ново събитие и той остави целия кораб на моите ръце.

След две седмици в басейна на пристанище Созопол правим маневра на 40–тонната бига. Бай Васил командва в басейна на пристанището. Освободихме буксирите на бигата. Бай Васил заповяда „ляво на борд“ и „малък назад“. Мястото обаче бе тясно. Затова направихме още един реверс на машината. Вече сме почти успоредно на брега на остров Св. Кирил. Виждам, че „Раковски“, както върви, ще попадне на подводен камък. Не грешах. Там се бях къпал и гмуркал поне двадесет пъти, още като бях в училището. И… казвам:

— Бай Василе, да направим още един пълен назад.

Бай Васил говореше три езика — гръцки, турски и български, но всичките еднакво лошо. Вместо „да дадем“ казваше „да направим“.

— Нищо, нищо, тя мине и така.

Аз настоявам:

— Бай Василе, дай да направим още един назад.

— Тя мине, мине — и се хваща с дясната си ръка за десния леер на мостика и го дърпа с цялото си тяло на ляво. Това значи, че помага на кораба да завие наляво. Корабът вече минаваше над невидимия камък, когато нещо изтрополи. Все пак повредата беше такава, че можехме да вървим, като се съобразявахме с двадесет и пет градусовото извиване. Прибрахме се в Бургас. На следващия ден заминахме за Варна, за да влезем в дока. Бай Васил остана ненаказан, а и нямаше за какво. Човек на тая възраст за наказания ли е? Той беше стар капитан, с голям опит, и щом аварията е станала, тя просто е била неизбежна.

Бай Васил служи на „Раковски“ до моето преназначаване за капитан. И ако читателят си помисли, че това, което казах за него, е от някакво неодобрение към бай Васил, то читателят не разбира. Бай Васил беше симпатичен на всички ни. Ние, целият ни екипаж, си го обичахме. Той се радваше и за най-малкото нещо като дете. Той ни беше просто като талисман на кораба. Да го видехте само отстрани, седнал на масичката в тесния салет как си подсвирква и суче мустак. Радва се, че току–що си е купил цяла пита кашкавал от Бургас и сега мечтае кога ще отидем във Варна, та да я занесе на домашните си. Беше си намерил стар познат бакалин на едро, който сегиз–тогиз му продаваше без купон (то беше военно време, с купони) по цяла пита кашкавал. Бай Васил чуваше много слабо и ние — младите, свободно си говорехме за него и пред него. Един ден бай Васил идва при нас и казва така:

— Аз бил при нея. То много добро човек. Бръкна ухото един фуния и извади тапа. Сега чува много добро.

Разбрахме, че докторът на каменоломната Пройчев му бе изчистил ушната кал. От тогава вече се пазехме да не говорим за него.