Баю Баев
Ние, българските моряци (119)

„Нептун“ на кораба

Утре към 11 часа ще пресечем екватора, движейки се на юг.

Вечерта, преди да започне кинопрожекцията, корабният радист, който беше и секретар на корабната младежка организация, застана пред платното, бръкна в джоба на ризата си, извади лист хартия, разгъна го бавно, изпъна се, обърна се към публиката и започна:

— Другари, моля за внимание! Току–що се получи радиограма. Много важна радиограма — радистът се извъртя спрямо лампата така, че да вижда по-добре и продължи, — радиограмата е тройно секретна.

Неколцина изкуствено се опулиха: „Такава тройна досега не се е получавала. Ще излезе някоя бомба“.

— Да, тройно секретна. Слушайте внимателно: До председателя на профкомитета на м/к „Васил Друмев“. Първо, имаме точни сведения, че утре в 12.30 ще пресечете екватора.

Последва хихикане: „Кой ли се е сетил за нас?“

— Второ, също така знаем, че на кораба ви има 11 мъже и една жена — езичници.

Въздишки на успокоение: „Ето каква била работата!“

— Трето, Наше Океанско Величие ще благоволим по него време да посетим кораба ви и да покръстим неверните антинептуновци с ваша помощ, както ние си знаем, затова заповядвам: Корабът отвън и отвътре да блесне — нито прашинка, нито ръждица! Иначе правете му сметка — Богът на всички морета и океани идва при вас! Да се приготвят всички необходими съоръжения — копия, алебарди, шлемове, бръсначи, сапун, четки, пудри, един празен издънен железен варел, намазан от вътрешната страна тук–таме с катран. Ако няма катран — с дзифт. Пожарната команда да бъде готова за действие! Капитанът на кораба с цялата си свита, облечен с цялото великолепие на морски вълк, да ни чака и посрещне на трапа. Да се приготвят и да ми се предадат за подпис и връчване съответните свидетелства за новопокръстващите се. Ще спуснете пилотния трап, най-дългия, и не на борда, а чак на бака, откъм левия борд. Това за камуфлаж и заблуда на нашите нептунови врагове и ненавистници. Като казвам това, не се шегувам! Напоследък твърде много неканени дяволи и архидяволи, антинептуновци се навъдиха. Построиха и спуснаха в чистите ми води разни там дреднаути, ракетоносители, самолетоносители, и какви ли още не дрънкалки, като тръбят дори и чрез космоса, че щели да ме пратят там, където ми било мястото. При всички изчезнали от лицето на земята и от главите на хората богове. Но ние ще видим. Има да чакат! Дълбоки са водите на моите морета и океани. Ще се намери местенце и за дрънкалките им, и за тях самите!

Не се бойте, че съм стар (боговете остаряват, но не изчезват) и че може да си настъпя брадата по стъпенките на трапа. Моите пажове са отбор моряци. В случай на нужда ще ме измъкнат направо нагоре, опъвайки ме за брадата. Ние, Нептун, бог на всички морета и океани и прилежащите към тях заливи и устиета на реки, обещаваме, че ще заповядаме на всички ветрове, тайфуни, циклони и антициклони да мируват, за да имаме ние и вие спокойно море.

До скора среща.

Нептун — Бог на всички морета и океани.

— Браво на Нептун! Да живее великият Нептун! — малкият киносалон се изпълни с бурни ръкопляскания.

— Кой иска думата по височайшата заповед? — мълчание.

Тогава аз вдигам ръка:

— Другари, това е величайша награда и радост за нас. Това е Нептун — не е шега, нали? Ако не го уважим, непременно ще отприщи въпросните ветрове и тайфуни, и разните му там смерчове. Мисля, че неслучайно той ни напомня, че щял да им заповяда да кротуват там, където ни срещат. Така че за деловото протичане на подготовката на тържественото му посрещане предлагам да изберем комисия в състав:

Председател: старши помощник на капитана Иван Пенчев;

Церемониал майстор: вторият помощник–капитан Димитър Иванов;

Капитан по костюмите: палубният боцман;

Майстор по вассерверките: електротехникът;

Отговорници за банкета: домакинът на кораба и готвачът;

Виночерпци: тримата камериери.

Това е. Има ли някой да допълни?… Не виждам… Няма… Приема се. Тогава, веднага на работа. Старпомът, вторият помощник и двамата боцмани веднага след филма — при мен.

 

 

— Другари, вие знаете, не за пръв път ще посрещаме Бога на всички морета и океани. Сигурен съм, че и вие като мен се досещате, че това, дето Нептун ще дойде със своята свита, е вятър работа. Спектакълът ще трябва да подготвим ние. Въпросът конкретно е в това:

Ти, старпом, помисли и определи кои ще бъдат копиеносци, кои алебардоносци, кой ще бъде бръснарят, кой сапунджията. Пък намери и една „жена“ за невеста на Нептун. Нека се кипри там и върти опашка около Нептун.

Боцмане, ти ще приготвиш всичкия инвентар за тържеството. Гледай да не забравиш пояса на избавлението. Намери и приготви един празен варел без дъна. Ако няма такъв, вземи някой посмачкан от машината. При някоя буря ще го изпишем като отнесен от морето. Почистете го добре, но отвътре, ти си знаеш, тук–там го понацапайте с катран. Ако няма катран, може и с дзифт или някоя друга леплива смола. Това ще е вместо светена вода.

Утре сутринта, веднага след закуската започваш да строиш, с каквото намериш, плаващ басейн. Ще го направиш между комингсите на хамбар номер три и четири. Най-късно до 11 часа басейнът да бъде не само готов, но и пълен догоре с вода. Определи някой изпечен спасител от пажовете да се навърта там, да не би някой от новите нептуновци да не знае да плува, та да провали сеанса на Нептун.

А ти, боцмане на машината, ще отговаряш за водометните вассерверки. Провери всички шлангове, мундщуци и други и гледай да не спрат помпите точно когато не трябва. Все пак внимавай струята, която пада върху хората, да е по-кротичка.

Старпом, още нещо. Нека третият механик, който показва заложби на бъдещ художник, да изрисува и надпише текста на кръщелните свидетелства по установения на борда на „Васил Друмев“ образец. Ако русалките го затрудняват, да вземе терк от алманаха. Там има една, и тя не е лоша. Добре ще бъде люспите им да блестят от сребро. Също намери някой, който да напише транспарант с надпис: „Добре си ни дошъл, Покровителю!“. Транспаранта опънете на парапета пред огледалото, а лекарят да скалъпи една чудовищна слушалка, с която ще преслушва езичниците и ще дава „добро“ за покръстването им.

Боцмане, корабът, въпреки забраната в телеграмата на Нептун, да се разцвети още в осем часа сутринта в момента на вдигането на знамето с всички флагове на международния свод на сигналите. Добре ще е, ако отнякъде измислите едно парче син плат за щандарт на Нептун. Емблемата на щандарта да бъде светложълта костенурка на син фон, а върху нея яхнал Нептун с тризъбеца. Но това само като идея.

По малко подправено изчисление екватора ще минем точно в 12 часа. В същото време, старпом, сирената трябва да извести идването на Нептун.

 

 

Кога бяха изпълнени всичките поръчки по провеждането на тържеството, мъчно можеше да се разбере. Най-вероятно подготовката да е започнала преди оповестяването му.

По палубата, по каютите, в салета, в боцманската магазия, в готварницата — трескаво трудово напрежение. За кой ли път се прави проверка дали всичко е както трябва. Дали нещо не е забравено? На палубата суетня. Изнасят се дървени талпи от бака. С двуколна количка докарват парусинени покривни мушами. Хлопане, чукане, подвиквания. В 11 часа водата преля. От двете страни по палубата ливна вода и плавно затанцува ту към левия, ту към десния борд в синхрон с полюшкването на кораба. Зашуртя през палубните шпигати. Боцманът се изправи срещу огледалото на надстройката, сви ръце на фуния и победоносно съобщи:

— На мостика!

— Ес, на мостика.

— Басейнът готов. Спрете помпата!

Преместиха малкия бордови трап до комингса на трети хамбар. Донесоха, кой знае откъде и откога, стар, протрит килим, скътан вероятно за такива случаи. Постлаха го върху люковото закритие на хамбара. Тук щеше да бъде тронната зала на Нептун. После там изнесоха: голяма маса с шарена покривка; една малка, четвъртита масичка, застлана с бяла памучна покривка, взета от салета; до нея сложиха паянтов, разнебитен, с високо заоблено облегало стол; до стола — кофа, пълна със сапунена пяна. На масата сложиха: бръснач с половинметрово острие; ножица, неотстъпваща по големина на бръснача; червен дървен гребен, също със съответния размер; и накрая една четка–баданарка.

Пристигна докторът. Огледа обстановката. Премина на десния борд и преметна през бруствера на плувния басейн своята саморъчно направена слушалка — еднометрово парче от половиндюймов червен пластмасов маркуч. Единият край на маркуча завършваше с втикната в него тенекиена фунийка. На другия му край бе втикната една водна решетка, вероятно взета от моряшката баня.

Радистът и дърводелецът опънаха по парапета на първия ярус на надстройката от край до край дълъг син транспарант с бял лозунг, изписан с големи печатни букви „Добре дошъл, Покровителю наш!“. С други думи, видимата подготовка бе завършена — оставаше другата. Нея щяхме да видим при пристигането на Нептун.

Точно в 12 часа сирената с вой изпълни хоризонта над дремещия в лятната нега океан. Още не беше затихнала сирената, и от бака задумка тъпан, импровизиран от малко варелче за боя. Надигна се олелия. Откъм хамбар номер едно се зададе пъстроцветна панаирджийска циркова сбирщина — свитата на Нептун. Той пристъпва величествено, стиснал в дясната си ръка вместо скиптър божествения си тризъбец, а с лявата обхванал тънката талия на Нептуница. Откъде пък я бяха измислили нея? Тънка, хрупкава, с висока над коленете червена дантелена рокличка. Гърдите й препасани с две касинки — зелена и червена, с един възел точно отпред и един отзад, между плешките. Косата й прибрана и превързана с друга червена касинка. Стъпва като яребица и нищо не поглежда: „Вижте ме, аз съм богиня, вода ненапита!“. Наоколо пажове, рицари, оръженосци, с дълбоки ботуши, с къси дрипави панталони с всички цветове на дъгата, с пиратски бради и забрадки, с обезобразени в битки лица. Танцуват, подскачат, чукат с оръжието си по палубата, тропат с крака, надават дивашки нептунски викове, думкат — същински „моряшки“ карнавал.

Ние, посрещачите, навалихме по страничната дясна стълба и чинно подхождаме. Застанахме едни срещу други — Бог с царедворци и поданици.

Аз стъпих напред, цял в летни дрехи с галуни на ръкавите. Застанах „мирно“, козирувам и отдавам рапорт — приветствие:

— Ваше морско и океанско Величество, бог на всички морета и океани, представя Ви се капитанът на морския кораб „Васил Друмев“. Екипажът на кораба се състои от 24 души, Ваши верноподаници, и от 11 езичника, в това число и една жена. Покорно се прекланям пред Ваше Величество и Ви моля да благоволите да приемете и покръстите във Вашите води тези досегашни езичници.

— Благодаря за приветствието — гърми гласът на водния бог. — Радвам се, че ви виждам здрави и единни. Такива бъдете и за в бъдеще, защото иначе… ще ви връхлети моето божествено проклятие. А сега да не губим време, че и мен работа ме чака. Дайте неверниците!

Божественото величие се изкачи бавно по трапа върху люка на хамбар номер четири. Два пажа отпред и двама копиеносци отзад му помагаха. Главният паж го посрещна и отведе до „престола“. Богът седна на стола. Вдигна високо ръка и прогърмя:

— Насам неверниците! — свали ръката си и я преви назад, зад гърба си. — Тука, тука, зад мен!

Неверниците пристъпиха поуплашени. Как да е, ще целунат ръка на Нептун, но как ли ще преминат през пояса на избавлението и през ръждивия железен варел? Оглеждам се сред неверниците и виждам жена си — смирена, както никога, и пребледняла. Свето тайнство е това, особено ако трябва да минеш през варела. Правя й тайно знак „Не бой се! Няма страшно!“.

Един паж, вероятно и секретар, пое списъка на неверниците от ръцете ми. Пристъпи и го подаде на Нептун.

— Хайде, драги ми паже, води ми първия!

— Слушам, Ваше Величество! Александър Иванов, камериер, дълго шарил из Вашите води, мърсил моретата, но и до днес си останал неверник — чете секретарят.

— Добре, предайте го на помощниците ми.

Трима от свитата — двама копиеносци, единият от които е с пречупено копие, и един алебардоносец — поемат нептуновата жертва. Подкарват я под заплахата на оръжията си към доктора. Той важен–важен, с големи, изрязани от син картон очила, посяга към слушалката си и започва прегледа. С една ръка държи фунийката на ухото си, а с другата лепи решетката (от моряшката водна баня) по гърдите, по корема, по гърба на пациента си и току командва:

— Дишай! По-дълбоко дишай! Сега не дишай! Сега клекни три пъти! Стани! Не дишай! — накрая го плесва по гърба и отсича: — Годен! Водете го по-нататък!

При всяка команда, при всяко лепене на слушалката публиката се превива от смях. Само обречените на светото нептуново тайнство гледат и „свирепеят“.

Копиеносците го откарват в „бръснарницата“. Бръснарят прави реверанс и му посочва стола, но той не бърза. Двете копия го притискат към стола. А алебардата увисва над главата му. Бръснарят изважда баданарката от кофата, подхвърля я във въздуха, сръчно я улавя и най-безцеремонно я мацва върху лицето на безбожника. Той подскача видимо уплашен и с намерение да побегне, но копието ухапва дясното му бедро, а алебардата затисва лявото му рамо. Жертвата разбира, че няма отърване, и се примирява. Бръснарят сапунисва не само лицето му, но и цялата му глава и врат, че и гърдите дори. Наоколо смях и подвикване. Бръснарят е в стихията си. Жертвата посяга да избърше очите си, но счупеното копие решително препречва ръката му.

— Не мърдай — предупреждава бръснарят. — Ще те порежа. Мисли му — на тоя голям бръснач ще ти стигне ли врата? — поема ножицата и гребена. Бързо подрязва косата му и оправя фризурата. После, все със своята артистичност, поема бръснача, удря го три–четири пъти о парусинената лента — точило, която е завързана о масата, и на две, на три ожулва пяната от лицето му.

— Готово. Дайте го на шефа!

Отвеждат го при Нептун, вече напълно примирен. Сам, без да го кара някой, той коленичи и отправя „молещ“ поглед към бога: „Ти си кръщавай, колкото си щеш, но варела, варела…?“

Нептун се изправя от стола. Изнася двете си ръце напред и с обърнати нагоре длани подсеща бъдещия си поданик да се изправи.

— Стани, чадо мое — и полага ръка на главата му. После захлупва с двете си ръце ушите му. Притегля го към себе си и го целува по челото.

— Чадо мое, от днес нататък името ти е „Морски таралеж“. Бъди благословен от мен и запомни: ти вече си мой поданик! Ще ме слушаш и ще изпълняваш всички мои повели! Мой представител и пълномощник е капитанът на кораба.

— Амин — кой знае как излезе от устата на новопокръстения.

Богът на морето се обръща към публиката и с трогнат до сълзи глас пита:

— Драги мои поданици, какво ще поръчате на Морски таралеж да изпълни пред вас?

От палубата се чува глас:

— Да целуне лявото бедро на Нептуница.

— От вътрешната страна — уточнява друг глас.

Нептун, видимо смаян, се мръщи, а богинята прави лице на засрамена, но не чака покана. Повдига рокличката си още по-високо и отмества крак, подчертавайки с това островърхото си мъжко коляно. Морски таралеж е също смутен и засрамен, но остриетата на копията скоро го поставят на колене пред Нептуница и той ще, не ще, целува от вътрешната страна бедрото на набедения за жена на морския цар трети помощник–капитан. Нептун му прави знак да стане.

— Сега, чадо мое, след като изпълни желанието на благоверните ми поданици, кажи какво им обещаваш за днес?

— Една бутилка карловско.

— Малко е — провикват се гласове.

Новопокръстеният, вече съвзел се от целувката, възразява:

— Стига ви толкова.

Оръженосците насочват копията си заплашително:

— Малко е, ти казват хората!

— Добре, две да са!

— Ха така — приключва спора Нептун и като се обръща към новопокръстения, добавя: — Остави ги тия дяволи. Те срам нямат, а уж са мои благоверни поданици! Ти сега, чадо мое, иди да се провреш през кръга на избавлението за здраве и през варела за новата вяра. Готово. Какво гледате? Водете го при кръга на избавлението. Нека там остави всичките си досегашни грехове зад себе си.

Кръгът на избавлението бе обикновен спасителен корков пояс, обшит с парусина, боядисан на кръст с бяла и червена боя и с надпис на латински отгоре — м/к „Васил Друмев“, а отдолу — „Варна“. Сега този пояс, откачен преди час от постоянното му място, бе затиснат на палубата, изправен между две баки, пълни с боя, още неразпечатани. Пред този кръг застана Морският таралеж. Постоя прав, изпъна се, пое въздух, пречупи се надве, изпъна ръце напред като за предплувен състезателен скок и за почуда на присъстващите неусетно се провря през кръга.

Почти същото се случи и при варела, който лежеше на палубата, зейнал с двата си отвора срещу новопокръстения. Новакът легна по лице към предния му отвор. Вкара ръцете си в отвора и с движение на стъпалата си вкара тяло във варела. Ръцете и главата му се показаха от другата страна. Той преплете крака и завъртя варела заедно със себе си на 180 градуса и с лакти, опрени на палубата, и свити крака, повдигна варела и тялото си над палубата. Натисна с ръце ръба на варела и… готово! От смайване никой не се сети да изръкопляска. Сега пред Морския таралеж оставаше само басейнът. Но уви, явно в залисията си около варела и пояса той бе забравил за водометната струя, затова когато вече наближаваше и мечтаеше за топлата океанска вода в басейна, морските дяволи го издебнаха отзад и го удариха с водната струя направо в тила. Той политна от изненада, но не падна. Направи голям скок, още един и се преметна в спасителния басейн. На зяпачите не оставаше нищо друго, освен да аплодират.

— Дайте следващия! — окрилен от първия си успех изрева Нептун.

Главният паж загледа в списъка.

— И тоя е Александър. Второто му име е нечетливо.

— Няма значение. Ще го кръстим с друго име и ще го накараме да забрави досегашните си имена. Водете го при доктора.

Сашо е за пръв път на кораб, и то не какъв да е, а океански. Родил се бе в съвременно, „модерно“ семейство. И като така е едно дете на майка и татко, на баби и лели. Расте си детето безгрижно. На училище не му се ходи, но ходи. Повече животът го тегли навън, към лудории, и то невинаги безобидни. Изкарва „тежко“, според него и майка му, военната си служба. Не бърза и на някаква работа да се хване. Затова пък майка му, която по него време най-после е успяла да се нареди за касиерка на дамски фризьорски салон, си има грижата. Там, в салона, постоянно се приказва за хвалбите на моряшките жени:

— Моят ми донесе толкова чудни неща! Вижте само каква брошка имам…

— А пък моят ми пише чак от Сингапур. Купил ми много интересни неща, но не ги споменава. Заради митницата ще да е…

И така всеки ден. От друга страна, Сашов другар постъпва на корабите. И майката без колебание избира работа на сина си. Наистина неговият другар се губи дълго, но като си дойде, все ще донесе нещо, което си струва. Според Сашо — за да се изфука (казва го така, защото изгаря от завист), а според майка му — защото има добра, доходна професия. И решава и тя, както много други жени (нека си спомним само за жената на главния корабен механик, със специалност инженер по студена обработка на металите) да го качи на кораб. Но на какъв? Синът й няма никаква правоспособност. Но за нея това не е препятствие. Тя дори и не мисли той да се върже за цял живот в морето. В крайна сметка Сашо дойде при нас като трети камериер.

Отначало не се държеше лошо и работата си гледаше задоволително. Но след като се поопозна с морето, кораба и хората около него, започна да се заяжда: „Аз съм нещо, вие сте нищо“ с една дума. Може би и заради това организаторите на тържеството му бяха подготвили по-трудно влизане в преизподнята.

— Сашо, ела насам. Ела да те почувам — мъчи се докторът да се нагоди по езика на Сашо. Докторът от своя страна е за пръв път асистиращ кръщелното тайнство на Нептун и вече се е поокопитил от първоначалното си притеснение. Сега и той бе решил да премине в настъпление. На Сашо хич не му се отива при тоя „прозаик“, но ония, тримата с копията, само това чакат. Ръцете ги сърбят за мушкане. Докторът поема Сашо:

— Съблечи си фланелката и шортите! Добре, че си по гащета — взема слушалката и припряно чака Сашо да се съблече, но Сашо още не е осъзнал положението си и се опитва да прави мурафети. Бавно, едва-едва си сваля дрехите. Накрая копиеносците го посъвземат с копията си.

— Е, добре си дошъл. Дишай!… Не дишай!… Кашляй!… — и налага ту тук, ту там водната решетка по гърдите, по корема, че и по бедрата на Сашо. На него му е прекипяло и без това, но няма накъде. — Обърни се сега! — и пак: — Дишай!… Не дишай! — Докторът лепи и отлепя решетката по гърба и по кръста и от време на време почуква прекалено дълго по ребрата му.

— Добре, добре изглеждаш. Сега коленичи и опри лакти на земята — пациентът го гледа злобно, но като вижда копието до ребрата си, кляка. Докторът лепи и отлепва решетката ту на едната, ту на другата дебела част от долния пояс на Сашо. Публиката започва весело да се кикоти. Пациентът се окопитва и засрамен скача. След кратко колебание посяга, дали на шега или наистина, с юмрук към доктора. Но бдителното око на копиеносците веднага реагира — нападащата ръка отхвръква встрани, а Сашо едва се задържа прав.

— Не, не така, безбожнико! Марш при бръснаря!

Смигвам на доктора: „Не прекалявай!“.

Бръснарят — сякаш цвете немирисано. Пак с подчертан реверанс посреща новия си клиент. Забърсва демонстративно стола с ръка и го настанява, все едно, че ще го снима. Среса и подстрига косата му. Разбърка сапунената каша с баданарката и пак по същия начин… насапунисване. Дълго го бръсна с големия дървен бръснач. Сапуниса го отново. Остърга старателно пак пяната от лицето му. Изтри бавно и внимателно бръснача. Понаведе се да го постави на масата, вдигна бързо кофата и я ливна по главата на Сашо. Фокусът му се видя навярно малък, защото погледна демонстративно в кофата, позавъртя я да види колко сапунка има още и я захлупи на главата на клиента си.

Струйки пяна потекоха по лицето, врата и гърдите на Сашо. Той остана поразен от изненадата. Едва се съвзе. Отхлупи кофата от главата си, избърса очите си с длан и се обърна. Вместо бръснаря зад него се бяха настанили пак тези омразни зверове. Той се изправи. Погледът му падна върху смеещите се зяпачи, видя сред тях бръснаря и литна към него. Но един от копиеносците с плонж го хвана за крака. Двамата се затъркаляха. Върху тях се метнаха и другите двама копиеносци. Изправиха го, стиснали здраво ръцете му.

— Стой сега мирно. Почини си. След малко ще те водим при шефа. Не виждаш ли? Напразно се бунтуваш, драги.

— Хей, вие там, какво още се губите с тоя вагабонтин?

— Чуваш ли го? Хайде, че имаме още много работа, а и масата с банкета е готова.

Поведоха го към Нептун, вече напълно усмирен. Сашо отпред, а вляво, вдясно и отзад копиеносците. Първият паж тръгна срещу тях. Пресрещна ги, наведе се и прошепна на Сашо:

— Много е сърдит! Не забравяй да целунеш ръка на господаря!

По успокоеното лице на Сашо личи обаче, че не му „пука“. Господар! Голяма работа! Ще видим кой е господар! Той се клатушка от крак на крак, показвайки, че хич не му е до кръщаване, но пречупеното копие го боцва отзад по плешката и той, ще, не ще, застава пред бога.

— Коленичи и застани чинно, какво си се свлякъл? Я се погледни, какъв мъжага си. Това е бог, Нептун.

Сашо още се двоуми, но бодежът в плешката продължава да му въздейства.

— На колене! — командва първият оръженосец.

Сашо и сега демонстративно не бърза. Тогава алебардата го чуква по врата с тъпия си край. Той коленичи. Нептун му подава ръката си за целувка. Сашо я гледа с погнуса, но няма накъде — целува я. Стана истински цирк. Интересно, докъде ли ще се стигне?

— Сега се изправи, мое чадо, да те покръстя.

Сашо едва, едва става.

— Избра ли си име?

— Не съм. Майка ми го е избрала още преди да се родя.

— Добре, чадо мое, но щом си навлязъл толкова дълбоко в моето водно царство, от днес твоето име е „Октопод“. Запомни го и забрави цялото си минало!

Сашо прави гримаса и мърмори уж на себе си, но така, че да го чуят всички:

— Какво отвратително име! Баш на мене ли?

— Кажи сега, чадо мое, какво е твоето желание?

— Ами… искам да ме оставите насаме с доктора. Само за пет минутки. Да му покажа как се правят прегледи.

— Не се приема — гърми и се кикоти публиката. — Искаме да целуне ръка на доктора.

— Тая няма да я бъде никога!

— Ще я бъде, ще я бъде — скандират оръженосците. — Хайде, целувай или ние ще те целунем с копията си.

Октопод гледа зверски ту към доктора, ту към мъчителите си, и отстъпва. Сграбчва ръката на доктора и почти я захапва.

— А сега, за да разбереш, че аз не ти се сърдя, кажи какво искаш от мен? Каквото поискаш, това ще е!

— Искам… ама нали няма да ми се разсърдите, Ваше Величество Морско?

— Честна божа дума.

— Бих желал да ми разрешите да подаря една от нощите си на Вашата божествена съпруга.

Богът подскача вбесен от наглото желание на новопокръстения. А богинята уж е засрамена, но погледът й е ласкав, насърчителен.

— Не се приема, безбожнико! — реве съвзелият се бог и мята огнени погледи ту към Сашо, ту към богинята. — Стига, аз не позволявам!

Публиката застава на негова страна:

— Не се приема!

— Благодаря ви. А ти, Октоподе, сега кажи какво обещаваш за банкета?

— Нищо не обещавам.

— Давай, давай! — крещят и мятат оръжия нептуновите телохранители.

— Една тарга за всички без доктора.

— И още една, че да има и за доктора.

— Добре, от мен да мине.

Търся с очи погледа на Нептун. Интересът към церемониала вече е към упадък. Той усеща и спира въпросителен поглед. Аз правя една спирала с длан пред гърдите си отвътре навън, разтягам спиралата, свивам длан в ладийка и я „метвам“ зад борда: „Намалявай! Свивай! Побързай да си вървиш!“. Нептун леко повдига нагоре двете си длани.

— Хайде сега, чадо мое, премини през варела!

— Как през варела? А пояса, а пояса? — протестират запалянковците.

— За Октопод кръгът на избавлението още не е достъпен. Не го е заслужил.

Сашо поглежда бога на морето и, изненадан от благосклонността му, прави ироничен реверанс. Минава покрай пояса, ритва едната банка и застава пред варела. Ясно му е всичко. Не един път е слушал за тоя бездънен варел. Знае добре какво го чака. Но ще, не ще, прикляка. Навира двете си ръце, след тях главата. Пръстите на босите му крака драскат по палубата и тласкат полека тялото му през варела. Нептуновите дяволи го ръгат с копия по бутовете и яростно подвикват „Бутай, бутай!“. Сашо бавно навлиза във варела. Най-после ръцете му се показват. Излезе. Щеше му се да се обърне и да погледне мъчителите си, но как е възможно? Целият, от глава до пети, е измацан с лепкавата катранена кал. Тръгна към басейна. Едно копие прегради пътя му: „Не натам, не натам. Насам към банята“. Водната струя запердаши по гърба му. Той понечи да отскочи, но копия и ръце го обкръжиха. Един малък паж се сеща за бръснарската четка. Тича с нея в ръка.

— Назад! Ти не се меси. Тук нямаш работа!

Пажчето упорства. Водната струя го парва. То изтърва четката и побягна. Копиеносците, след като добре изпраха Сашо, отметнаха водната струя в морето.

— Сега вече може. Отивай направо в басейна.

Дойде ред и на помполита — оня същия, чиято приятелка тъжно го гледаше от изпитата чашка кафе с упрек, че няма още писмо. Той бе смирен човек. Всичко мина лесно. Получи и ново име, както се полага — Звездоброй. При преминаването през варела се провали, та стана нужда копиеносците да му помогнат, но кротичко — двама го потеглиха за ръцете, а други двама теглеха варела назад.

Последният номер от нептуновата атракция се падна на жена ми. Аз си зная много добре какво й е на душичката. Не постъпих много кавалерски, като не й казах предварително, че много от процедурите не се отнасят за жените.

Лекарят, вместо да я прегледа, й целуна ръка. После пажовете й помогнаха да се изкачи по трапчето и любезно й предложиха да седне на стола. Бръснарят уж й среса косата с големия гребен, приличащ сто пъти повече на търмък, отколкото на гребен. Взе ножиците, подпъхна гребена под косата й и символично я отряза.

Пажовете я изправиха пред Нептун. Той я прие и понечи да я представи на съпругата си. Двете богини, моята и нептуновата, за почуда и одобрение на публиката, се прегърнаха и целунаха. Това навярно трогна Нептун, защото той „мислено“ се пребори със себе си и реши да отмени обръча на избавлението и омацания с катран варел.

— Как се казвате, рабиня нептунова?

— Митра Баева.

— Та Вие да не сте от моето боже коляно, а аз да не зная. Корона значи? От днес ще се именувате „Кубинска морска звезда“. Да Ви е честито и вечно новото име. Вярно ли е, че сте жена на капитана?

— Жена съм му.

— Какво обещавате на екипажа по случай кръщенето Ви?

— Не съм питала мъжа си… Все пак не може ли без него?

— Може! Даже ще е по-добре!

— Една голяма тиквена торта по капитански. Капитанът ще я направи, аз ще я поднеса.

— Браво на капитаншата — много ръкопляскания и подсмиващи се погледи към мен: „И той ще да е под чехъл“.

Нептун се сбогува. Пожела ни „попътен вятър“ и „щастливо плаване и още по-щастливо завръщане в родината“. Направи две–три стъпки. Изкачи се на комингса, ограждащ басейна. Стъпи върху него, обърна се към раята си, повдигна божествени ръце към слънцето и каза:

— Мили мои поданици, благодаря за радостта и щастието, които ми доставихте да ви видя толкова добри, толкова послушни и толкова единни. Прощавайте и по-често ме споменавайте, че и моята не е лека. Сбогом!

Той разпери встрани ръце, политна назад и както беше с божествените си одежди и изчезна в бездънните води… на плувния басейн.

Посещението на Нептун, бога на всички морета и океани, завърши с обеден банкет. На банкета присъства и бившият морски бог, в лицето на корабния домакин Васил Николов.