Баю Баев
Ние, българските моряци (106)

Пожар в капитанската кабина (1970 г.)

Да, пожар в капитанската кабина, и то в моята. В кабината на капитана с противопожарната обица на ухото. Това се случи на десетия ден, откак бях поел командването на м/к „Васил Друмев“. Бяхме на вързала в пристанището на Казабланка. Бяхме докарали 9 800 тона захар от България. Беше съботен ден, след обед. Имахме час по политическа просвета. Разпределени бяхме на две групи. Нашата група, на комсъстава, беше в големия, някогашен пътнически салон, а на изпълнителския — в моряшкия салет. В съседство с нас беше бюфетът, използван някога като бар. Аз бях седнал с гръб към него.

По средата на занятието чувам зумера на звънеца в бара да звъни. И на ум негодувам: „Къде се губи старши камериерът, та не изключи зумера?“. Зумерът обаче продължава настойчиво да звъни. Не изтраях, изтичах в бюфета, настръхнал против камериера, без да съобразя, че и той е на занятие.

Беше паднал номерът на моята кабина. Как може звънът да идва от моята кабина, когато я бях заключил. Тичам през глава нагоре по стълбите. Явно нещо нередно е станало в кабината ми. Може би маймунката е влязла? На кораба имаше една маймунка, останала от предишния рейс на кораба. Отворих вратата. Горещ въздух и дим избухнаха срещу мен. Само секунда–две и срещу ми плисна пожарният накрайник. Държеше го вторият помощник–капитан. Бутна ме встрани и влезе в кабината. Аз след него. Гореше дървената обшивка на стената към банята. Гореше предното табло на кревата ми. Подадоха и втори шланг. Атакуван от двете водни струи, пожарът бързо се предаде. Изводът: двете попътни пожарни тревоги не бяха минали формално. Вторият помощник, също нов за кораба, бе успял за кратко време да усвои противопожарната система на кораба.

Палубният боцман и дърводелецът на кораба веднага се заеха с отстраняване на щетите от пожара. Намериха в корабната магазия забутани и забравени кой знае откога три шперплатни листа и един плот. С шперплата подмениха изгорялата обшивка на кабината, а от плота измайсториха същинско табло за кревата. Кабината, боядисана, светна като нова.

Причината за пожара беше прекаран от някой по-раншен капитан кабел за нощна лампа под килима до леглото. Лампата впоследствие е била демонтирана, но краят на проводника е останал на мястото си заголен. Корабът, от друга страна, бе с едножична електрическа инсталация. Сутринта лампата в банята угасна. Аз снех глобуса и поставих нова лампа, а глобуса отнесох в нощното шкафче с намерение да наредя на елтехника да го постави през деня, без да подозирам, че там има открит проводник. От корабните вибрации глобусът постепенно се премества и опира о проводника. Проводникът от своя страна вероятно е опрял о някое желязно винтче, прикрепящо дървената обшивка на кабината о желязната преградна стена и прави късо съединение. Дървената обшивка започва да гори. Огънят тръгва нагоре по стената и запалва и таблото на кревата. Над сами кревата беше бутончето на звънеца. То прегаря. Двата края на проводниците му се съединяват и звънецът започва да звъни. Кой би могъл да предположи, че толкова случайно наредени, но непроверени неща ще предизвикат пожар и дори предупредителен сигнал. За това ние, моряците, като сме на кораба, се ръководим от максимата: „Внимавай! На кораба е възможно всичко да се случи“.

Защо пожарът не ни изненада? Защото още на третия ден от заминаването ни от Бургас аз „подгоних“ електротехника да оправи звънчевата система. Е, имаше и една щастлива случайност — пожарът избухна, когато целият екипаж се намираше на кораба.