Баю Баев
Ние, българските моряци (92)

Излишен разход на работно време

Надниквайки по-задълбочено в използването на работната сила в пристанището, се натъкнах на други аномалии. Тоя път те идваха от страна на корабните агенции, и особено от спедиторските кантори. ДЕСПРЕД още не бе извикан на бял свят. Оказа се, че работната сила на пристанищниците е без стойност. Едва ли не бе дадена от бога, за да си гледат някои по-лесно и по-спокойно работата. Уверих се, че това не бе случайно, а закономерно явление, измислено да балансира строгите ж.п. наредби и за по-рационалното „използване“ на вагона. Например, еди-кой си експедитор направил заявка за определен вид и брой вагони. Вагоните са дошли в гарата. От там съобщават, че вагоните ще бъдат дадени „днес“ на искания коловоз. Но тъй като „днес“ е голям диапазон от време и той не знае кога точно вагоните ще „цъфнат“ пред склада или пред кораба, за да избегне евентуална денгуба, първата му работа е да отиде и поиска работници. Иска ги на часа, и пристанището, респективно преносната служба му ги дава. Кога работниците ще започнат да товарят, колко часа ще прекарат в престой и чакане на вагони и подготовка за работа, не е важно. Никой не държи сметка за това, и, което е най-важно, никой не плаща за това. Работникът в този „сложен“ претоварен комплекс се оказа в сравнение с превозните средства (вагони, камиони и кораби) най-ефективен и най-удобен за организиране, просто без стойност. Тогава беше така. Работници имаше колкото щеш. Защо да се държи сметка как се използва трудът им, когато от такава грижа просто нямаше нужда.

Но нуждата започна да чука на вратата. Аз започнах да съзнавам, че това ще бъде една от най-трудните борби — с експедитори, параходни агенти и с могъщото БДЖ.