Баю Баев
Ние, българските моряци (103)

Пожар в родното ми село (1922 г.)

За пръв път видях пожар в родното ми село, когато бях на осем години. Бяхме пуснали двете магарета и трите козички да си пасат на воля по стръмния, ронлив скат, залесен тук–там с глогови храсти и трънливи треволяци, а аз, брат ми и още едно момче белехме повет и плетяхме кошове за риба. Долу, точно под нас, на отвъдния бряг на Янтра, се издигна висок, черен дим. Гореше плевнята на Йордан Савов. Скоро през покрива на плевнята изскочиха и пламъци. Струпаха се и хора, много хора. Мъжете дойдоха с куки, вили, брадви, ломове, товарници, а жените с медници, тенджери, легени, качета. Мъже, жени гребат вода от реката и тичат да гасят пожара. Изливат водата върху пламъците или подават на някой качил се на чардака на плевнята мъж и пак обратно, тичешком към реката.

Един човек се качи дори на покрива и като поемаше медниците от жените, целият обвит в гъст, черен дим, плисваше водата в огъня. Рухна покривът. С него падна и човекът. Изтръпнахме — ще изгори и човекът. Скоро го видяхме как изскочи от вратата на плевнята и затича през глава към реката. Бухна се направо във вира, който ние, селските момчета, бяхме преградили, за да се къпем. Стана интересно, но и страшно. Нададоха се женски и детски писъци — започнала бе да гори и къщата. Отгоре, от високото, много добре се виждаше, че пожарът ще унищожи и нея. Хората се разтичаха още по-бързо. Гребат вода, носят и обливат стените й. На залез–слънце къщата изгоря. Аз се чудех къде ли ще спят нощес дечицата от тази къща.

Вечерта чух баба да разказва на съседките си: „Децата уловили една мишка, завързали за опашката й един вързоп кълчища, заляли го с газ и го запалили, а тя, мишката, както горяла, се изскубнала от ръцете им и се шмугнала в плевнята“. Дали това беше вярно или баба го измисляше и нарочно, с възпитателна цел, го разправяше пред нас, децата, не разбрах, но и не посмях да попитам. Нямах куража да я питам. Тя много ни обичаше, но и не си поплюваше, често ни потупваше.