Баю Баев
Ние, българските моряци (3)

Роден съм на първи ноември 1914 година в село Трипесковци, Етърска община, Габровски окръг. Самото село е разположено точно на сливането на река Сивек с река Янтра. Двете реки го разделят на три махали. Нашата махала Русювци имаше петнадесетина къщи. Всяка къща се състоеше от приземен етаж с две стаи — за домашен и селскостопански инвентар, и горен етаж с по три–четири стаи и открит към двора чардак. Тук обикновено се намираше и хамбарът за житото и царевичното зърно. Покривът на всяка къща беше покрит с каменни плочи, които се пренасяха с коне от подбалканските села.

Всяка къща задължително имаше и плевня, също на два етажа. Приземният й етаж се ползваше за обор на добитъка — различни говеда или коне. Горният беше за сено, слама и различни инструменти.

В нашата махала, в къща, подобна на нашата, живееше със семейството си и главният учител Григоров.

Най-голямата махала Трипесковци се намираше също при сливането на двете реки. Тя бе по-благоустроена. За нас, децата, тя бе известна с вира за къпане, разположен под стръмния, засипан с дребни камъни скат.

Третата махала Балкански бе разположена между река Янтра и река Сивек. На Сивек имаше бент, който отбиваше голяма част от водите й. Тези води пресичаха махала Балкански, като се втичаха в река Янтра. От Балкански се отделяха два пътя — единият по поречието на река Сивек до самия й извор, другият до Соколския манастир.

На долния край на Русювци имаше яз, който отбиваше вода от Янтра, отиваща до горния край на село Етър. Там имаше воденица, която мелеше много хубаво брашно.

Между Трипесковци и Етъра по десния бряг на Янтра имаше лъка, на която ставаха неделните хора и великденските лазарни. Тази лъка сега е заселена. Двете села Етъра и Трипесковци се сляха и затова аз сега се пиша родом от село Етър. Непосредствено до горния край на някогашното Трипесковци по река Сивек има друга, по-малка лъка. Над нея минаваше вада, която отвеждаше вода за една друга стружа, за едно точило и по-нагоре за една тепавица. Тая вада съществува и сега, но водата й се ползва и от редица други експонати и заведения. Там като дете съм стоял с часове да гледам как работеше стружнята и съм се чудил колко умно е измислена тя.

Помня, че баща ми получи (тогава не съм разбирал как е станало това) разрешение да използва точилото, но вместо точилен камък той направи някакво приспособление, на което започна да стругова дървени главини за водните колела на водениците и чарковете. Денем обстругваше главините, а сутрин още по тъмно и вечер пак по тъмно правеше лопатки за водните колела.

Имахме и една нивичка с пет–шест сливови дръвчета — мажаркини. Една вечер тати каза на мама, че ще оплете два коша от лескови пръчки за носене на тор с магарето за нивичката ни. За два дни изплете двата коша. Изплете ги, но вместо обикновени кошови дъна им направи подвижни дъна, които прикрепи към кошовете с по две пантички. Така ние, вместо да разтоварваме кошовете от магарето, отваряхме с ръце ключалките на кошовете. Торът излизаше на куп там, където спирахме магарето за разтоварване. След разтоварването ние влизахме в двата коша и магарето ни откарваше за ново натоварване. Пътят покрай Янтра минаваше до много стръмен скат. Магарето, кой знае защо, предпочиташе да минава точно там, където пролетните води сриваха пътя. Селяните всяка пролет го поправяха, като откъм реката построяваха каменни зидове. Нашето магаре все минаваше по самия край на подпорните стени. Така че аз на връщане винаги избирах коша откъм реката, та ако някой ще пада в пропастта, това да съм аз.

За илюстрация как е протичало детството ми и как това е повлияло на моето развитие и възпитание, ще си позволя да посоча няколко от многобройните случаи от моето детство.