Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Баю Баев. Ние, българските моряци

ИК „Гитава ООД“, София, 2009

Българска. Първо издание

ISBN: 978-954-8572-01-9

История

  1. — Добавяне

Други помещения

Но да завършим с училищните помещения. На първия етаж под класните ни стаи бяха стаята на преподавателите и стаята на фонд „Георги Кирков“. Това бе една книжарска лавка, откъдето нашият по-старши колега Тодор Кожухаров ни снабдяваше с моливи, гумички, хартия и пликове на по-ниски цени. От училището получавахме безплатно учебници, доколкото ги имаше, и други учебни потреби, които почти винаги не ни достигаха. За да не стане грешка, бързам да кажа, че фондът бе основан и поддържан от някакво дарение на бивш морски офицер, но интересното е, че както за него, така и за всички знаменитости и събития, станали някога в нашия флот, никой нищо не ни казваше. Изключение се правеше само за атаката на „Хамидие“ на 21 ноември — Архангеловден, който се празнуваше в училището с особена тържественост.

В другото, западното крило в приземния етаж се намираха кабинетът и лечебницата на училищния лекар. Имаше също и една стая, приспособена за вещеви склад на кораба на училището. В горния етаж на същото крило се помещаваше кабинетът на началника на морската учебна част и щабът на същата. Това бе тайнствената, забранена за нас част, а ние почти не усещахме нейното съществуване. Спомням си, че два пъти съм влизал там, когато, като дежурен по кухня, с готвача бай Борис носехме проба от обедната разкладка за дежурния по училището офицер.

За да завърша с битовата обстановка, ще си позволя да разкажа два епизода, каквито имаше, колкото щеш, от невероятни, по-невероятни. Аз бях събрал много от тях в една изписана на стенографски тетрадка от 200 страници, но тя някъде пропадна, за което и до днес съжалявам. Какви колоритни случаи имаше само!

Началникът на училището, капитан втори ранг Бочо Рачев, беше известен сред нас с прозвището „Петела“, защото в час винаги се разхождаше и от време на време се обръщаше кръгом, като повдигаше единия си крак и казваше „Ееп“. Та един ден, докато правел ежедневния оглед по района на училището, придружаван от корабника на училището, той забелязал, че две от лехите с цветя в градината пред парадните стълби на източното крило са по-ниски от същите цветя пред насрещното крило на зданието на 8–и полк през улицата, и попитал:

— Фелдфебел, защо нашите цветя са по-ниски от тези на полка?

— Съвсем не зная, гос’ин капитан. Може градинарят им да ги е посадил по-рано.

— Е–е–п, не ме интересува. Утре нашите цветя да са по-големи.

— Слушам, гос’ин капитан.

Как се е въртяла и пекла през нощта душичката на бедния корабник, не зная. Но на сутринта нашите цветя действително били по-големи от тия на полка. Ще попитате как? Много просто. Няма заповед неизпълнима. Изключение не направил и корабникът. Станал рано, още по тъмно, взел домашните ножици на жена си и подрязал нещастните полкови цветя.

А ето и вторият случай, на който съм свидетел. В столовата сме. Привършваме второто ястие. Дежурните по маса донасят третото — сутляш. Сутляшът се поднасяше в общи чинии — кастрюл за по дванадесет души. Дежурен офицер него ден беше лейтенант Рогев, току–що завърнал се от Франция, където беше завършил Сорбоната. Виждахме го за първи път като дежурен офицер при нас. И така, чакаме лейтенанта да подаде команда за разсипване на третото ястие. Но… нищо. Минават минута–две. Лейтенантът извиква дежурния по кухня. Той пристига от кухнята, запъхтян от тичане. Застава пред лейтенанта. Преглътва залъка си. Взима стоеж и козирува:

— Заповядайте, господин лейтенант.

— Защо няма по една и плюс?

— Заповядайте, господин лейтенант — пита повторно дежурният, слисан от неочаквания въпрос.

— Питам, защо няма по една и плюс?

Едвам се разбраха. Дежурните по маса имаха задължение да разсипват яденето в чиниите на всекиго от своята маса. Ако е супа или второ, разсипването ставаше с доставена още при подреждането на масите голяма лъжица. За сутляша дежурният по маса разсипваше със своя лъжица.

Учудих се и аз. Тая висша математика ще да е действително едно чудо. И за лъжиците в столовата можело да се поиска с формула!