Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Баю Баев. Ние, българските моряци

ИК „Гитава ООД“, София, 2009

Българска. Първо издание

ISBN: 978-954-8572-01-9

История

  1. — Добавяне

Горите на Странджа

Днес Странджа е обезлесена, но преди четиридесетте години на 20 век, тя бе същински девствен лес, с господстващ във всичките си разновидности странджански дъб. Разбира се, и по онова време брадвата на местното население, подтиквана от някои частни фирми под формата на акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност, бе започнала да играе тук–там. Бургас, по него време 35 — 40 хиляден град, се отопляваше изключително от близката, на 30 — 40 километра странджанска гора. Въглищата като домашно гориво не бяха все още популярни у нас. Дървата в повечето случаи се извозваха от самите селяни — секачи. Освен оскъдните им нивички, това беше препитанието на странджанското население.

По-късно бе открит и разработен пазар на дървени въглища. Скоро се разбра, че дъбът на Странджа е великолепен за още по-великолепни дървени въглища. Тяхното за Цариград извозване от малки товарни скели или направо от брега, ставаше с турски гемии, които през тридесетте години бяха изключително само ветроходки. Гората тогава, като гора и като дървесина, нямаше стойност. Стойност придобиваше, чак след като дървесината се извозеше и срещнеше с потребителя. Няма да направя голяма грешка, ако кажа, че никой не мислеше, нито подозираше, че трябва да се застане, и то решително, зад гората и за нейната защита от предстоящото бързо унищожение.

А странджанската гора, и по-специално странджанският дъб, са били нещо импозантно. И сега в запустелите села на Странджа има къщи, чиито външни стени са изградени от дялани дъбови дъски, дебели 20 — 30 и широки до 120 сантиметра, че и повече, и дълги по три–четири метра. Къде са сега такива дървета?

Като става дума за похищението на странджанските горски масиви, трябва да се знае, че добивът не е и не може да бъде основният похитител. Много малко е сечено за непосредствено получаване на въглища. Въглищата трябва да се смятат като вторичен продукт, получаван от основния дървесинен отпадък — клоните на дъба. Що се отнася обаче до ценната дървесинна маса — трупите, не пристанище Царево, и не дървеното корабостроене в Бургас могат да бъдат считани за основни похитители на странджанския лес. Употребената в корабостроенето дървесина беше незначителна.

За всичко, иззето от гората, обаче са били необходими съвременни автомобилни пътища, каквито по онова време фактически не съществуваха. Това е и една от причините да възникне идеята за построяване на пристанище Царево. Тогава с автобус (за 15 пътника) се пътуваше от Царево до Бургас 5 — 6 часа по шосе с остаряла чакълена настилка, разсипана до немай–къде от дъждовете. А ако някой се осмелеше да докара от Бургас нещо с камион, това беше цяло събитие. И забележете — тогава по същата причина автобус не ходеше до Ахтопол. Единствената по-масова връзка, само два пъти седмично, и то при добро време, беше параход „Евдокия“. До останалите пунктове в обхвата на цялото крайбрежие, южно от Бургас, съществуваха кални пътища за биволски коли и конски пътеки. Между впрочем, и въглищата по цялото странджанско крайбрежие, предназначени за износ, се извозваха само с биволски коли до пристанищните товарни пунктове, включително и до пристанището в Царево.

За илюстрация какви бяха пътищата тогава, ще приведа следния случай. През 1938 година се случих на път от Бургас за Мичурин в един автобус с група странджанци — местни политически, стопански и кооперативни дейци, които аз почти не познавах. С тях беше и Илия Бояджиев. Бяхме минали вече Приморско, когато чух Илия Бояджиев да казва:

— Ех, да са живи сега нашите бащи, че да станат и да ни видят как и по какви пътища пътуваме, та спокойно да си легнат в гроба!

 

 

След почти 40 години, през 1985 г., аз пътувах по същия път, но той бе много по-различен. Затова и аз бих повторил думите на Илия Бояджиев за нашите бащи.