Баю Баев
Ние, българските моряци (86)

Какво беше пристанище Варна през 1947 година и какъв бе неговият „набеден началник“

Почти всичко в пристанището и около него за мен беше, къде повече, къде по-малко, непознато. Не ми бяха ясни в подробности отношенията на експедиторските фирми в пристанището с товарителите и с железниците. Знаех за задълженията на корабните агенции. В Бургас бях понаучил и за многобройните им игри с товарите за извличане на по-големи печалби. Но тук във Варна не познавах нито един корабен агент. Не знаех, че имало отдадени под наем на немците корабчета, чийто наем се определял от комисия по одобрена методология, и че наемът се изпращал в Дирекция водни съобщения за одобрение. Тези корабчета бяха преминали към съветското морско командване и то заплащаше наема. Но най-непозната ми бе пристанищната преносна служба — тера инкогнита. Знаех само, че пристанището разполага с 1200 — 1500 души преносвачи и с 300 едноконни каруци, с два тритонни електрически полупортални прикейови крана и с две двутонни и четири 750 килограмови самоходни кранчета тип „джонсон“. Как се отчитаха и събираха приходите от преносната служба, как се отчиташе трудът на работниците, как се определяше размерът на заплащането, изобщо не ми беше ясно. Скоро тези въпроси се изправиха пред мен с цялата си неизвестност и необходимост за решаване. Но преди това едно отклонение, нещо като прелюдия.

Наближаваше празникът на труда — Първи май. Тогава още за предмайски съревнования не се говореше, пък и нямаше субект за съревнование. Затова в навечерието на празника решихме да го посрещнем, като почистим цялото пристанище. А в това отношение бяхме съвсем закъснели. Имаше купища всевъзможна смет, изоставени и станали на прах каменни въглища, примесени и затрупани с пясък. Много от тези въглища бяха затрупали пристанищните коловози и ги правеха неизползваеми. Затова на разширеното предмайско съвещание решихме да почистим напълно цялото пристанище. Приехме конкретен план:

• всички работници да се включат в доброволен труд за почистване на пристанището;

• всички каруцари да бъдат на разположение за извозване на боклуците, а малкото парно катерче — влекачът „Бургас“, заедно с два драгажни шалана да чакат на кея, откъдето ще поемат от каруцарите боклука и оттам ще го извозват и изсипват в морето зад Галата;

• един ден преди трудовия ден двадесет каруцари и 60 работника да отидат в гората и да докарат вършина за 100 метли;

• началникът на преносната служба Никола Момчилов ще води колоната за клоните;

• заместник-началникът на пристанището да се свърже с горското стопанство и да вземе разрешително за метлите.

На излизане от съвещанието получих първата подмазвачка. Председателят на профкомитета на пристанищната служба ми каза:

— Аз още като Ви видях, разбрах, че Вие сте работили и умеете да работите с хората.

Това ми послужи като предупреждение: „Бъди нащрек! Не се поддавай!“. И, кой знае защо, си спомних за някогашните думи на мама, че като ученик не съм бил член на никаква организация.

Един ден преди Първи май направихме това, което за изтеклите две следвоенни години не беше свършено. Пристанищните плацове, макар и калдъръмени, светнаха.