Баю Баев
Ние, българските моряци (80)

Изваждане на потънал водолет (1943 г.)

Същото лято, източно от Поморие, един водолет тип „Арадо“, от тези, които ни охраняваха по въздуха, когато се налагаше да отиваме във Варна, падна в морето и потъна. Бяха се скъсали опашните му приводи. Летците стигнали заедно със самолета до дъното — единадесет метра под водата. Отворили фюзелажа и изплували. Едната от двете лодки, която се бе откъснала при удара на самолета във водата, плавала наблизо. С нейна помощ летците бяха излезли на брега.

На носа на „Раковски“ седеше още онова приспособление, направено за ваденето на торпедните тръби на потъналия до „Биволите“ миноносец „Смели“. Имайки пред вид това, началството ми нареди да отидем и да извадим водолета. Самолетът не бе вързан предварително, а само обозначен с плавок, затова с нас дойде водолазната лодка на Флота. Командир на водолазите беше мичман Коев. Пристигнахме. Облякохме водолаза. Коев ме попита:

— Къде да го вържем?

Ставаше дума за коя част да завържат самолета. Аз от самолети разбирам, колкото тюлен от компас, и отсичам:

— За главината.

Водолазът слезе. Дълго се бави на дъното. Накрая подаде сигнал за бързото му изваждане. Извадиха го, но той не можа да се задържи на стълбичката. Развиха бързо шлема му. Главата му провисна. Спуснаха го бързо на дъното. Би трябвало от това да се свести, но той не реагира по сигналното въже. Изчакаха още малко, и го извадиха, но в безсъзнание. Сега пък нова беля. Водолазният костюм бил така направен, че без помощта на водолаза да не може да се съблече. Спуснахме бързо лодката и аз изпратих два моряка в Поморие за лекар. Водолазът дойде в съзнание, но не можа да помогне — беше съвсем изтощен. Най-после, след като го мачкаха и мъчиха 30 — 40 минути, го извадиха от скафандъра. Вълнените му дрехи отдолу бяха подгизнали не от вода, а от пот.

Трябваше да слезе друг водолаз, който да върже самолета. Но кой? Всички мълчат, гледат надолу. Тогава командирът им заяви:

— Аз ще сляза!

Изпуши една цигара, изпуши втора и след като хвърли угарката и на третата в морето, тихо произнесе:

— Хайде, обличайте ме!

След петнадесет минути сигналчикът протръби:

— Готово. Вързал го. Иска да излиза.

Лодката се върна с лекар. За да не губим време, взехме лекаря с нас за Бургас.

Самолетът, теглен от котвения рудан на „Раковски“, изплава вертикално с муцуната си нагоре, но… без крила. Прекарахме въже около опашното му оперение и го подадохме на лодъчната балка. Обрахме хлабината на въжето и самолетът прилепна към левия скул на „Раковски“. Тръгнах много предпазливо — с „най-малък напред“. Водолетът (без крила) се държи добре. И тук нашият Пайчо поиска разрешение да влезе в самолета. Докато се наведа над парапета, за да видя дали условията позволяват да му разреша, Павел беше прескочил фалшборда и стъпил върху самолета. Седна в предната кабинка. Сгъна се на две и мушна глава напред. Извади един парашут и го прехвърли в задната кабина и пак затършува, а аз си мисля: „От този парашут ще има за всекиго поне по една копринена риза“. Павел тоя път извади картечница. И, пустият му Павел, все едно, че беше служил във въздушните войски, моментално спусна крачетата на картечницата и ги друсна върху бруствера. Врътна картечницата малко наляво. Повдигна дулото й и се заприцелва. Вижда две прелитащи чайки, премерва се и командва: „По противниковия самолет о…“, но изстрел не последва. Самолетът се превъртя и Павел заедно с картечницата се изсипа в морето. Веднага дадох „стоп“. Цял изтръпнал, се загледах назад. Как ще изплува Павел и дали въобще ще изплува? Имаше опасност, преди да бе спряла машината, да попадне на винта. Но… той изплува. Няма да разказвам как се прибрахме. Повече със заден ход. В Бургас на кея подадохме, по-точно презакачихме самолета на куката на порталния кран. Крановикът го пое като огромна риба, само че съвсем укротена.

— Какво да правя сега, господин капитан? — попита той.

— Завърти се малко наляво… внимателно го спусни да седне на опашката си. После бавно придвижи крана назад и постепенно спускай въжето.

След две минути страшното въздушно чудовище ме порази. На паважа лежеше едно разплуло се туловище. Беше съставено от тънки надлъжни дървени ребърца, обвити с парусина. Как не ги е страх тия хора да летят с такива кошници!