Баю Баев
Ние, българските моряци (100)

Електроинженерът Стоян Бъчваров

Случаят с котвата на м/к „София“ ми налага да разкажа за електроинженера на кораба Стоян Бъчваров. Беше на 65 години, когато дойде на кораба. Само за един рейс. Висшето си образование беше получил във Франция. Не беше лош специалист, но не пасваше за кораба, поне според мен. Стане ли някъде по кораба късо съединение, например по мачтите — тогава електрическите кабели на м/к „София“, макар и бронирани, не отговаряха напълно на корабните изисквания — той отваря папките с екзекутивните планове на електроинсталацията и започва да търси причината и мястото на повредата, и чак след 5 — 6 часа пристъпва към отстраняването й. Чудесен, научен прийом, но това за корабна обстановка ли е? Ами ако късото е в проводниците за отличителните пътеви светлини? А това често се случваше при гръмотевични бури. Как се пътува нощем без тях! А ако стане нещо в електроинсталацията на товарните винчове? Как да чакат и кораб, и работници 4 — 5 часа в бездействие?

Освен неговия мерак да поплава на стари години, той си имаше и още едно хоби. Носеше със себе си едно малко, позлатено отвесче с копринено шнурче. С това отвесче той можел, според него, да върши много откривателски дейности. С часове — после ми разказваше това — чакал нощем аз да сляза от мостика, след което се надвесвал със своето отвесче над ходовата карта и, съдейки по люлеенето на отвесчето, намирал с голяма точност мястото на кораба. Дори и в такова отдалечено от сушата място, каквото е преминаването през Бискайския залив, и при 10 — 20 градуса люлеене на кораба! Определеното от него място се разминавало с много малки отклонения от астрономическите наблюдения на помощник-капитаните. От мен криел тая си способност чак до момента на изваждането на котвата в Модания. Той бил сигурен, че може да я намери с отвесчето си, но трябвало да ме помоли да му осигуря лодка до мястото на потъването на котвата. После, когато водолазът започнал да търси котвата, той знаел точно къде е, но не смеел да ми каже за това.

Толкова вярваше в тези отвесчета, че разправяше как негов приятел — французин, лекар и професор, не помня от кой университет, поставял диагнози, като му се изпрати капка изсушена върху попивателна хартия кръв. Надвесвал отвесчето над капката — и готова диагноза!… Как да не се чудиш на разните хора по света! Едни преминават като метеори по корабите, други остават за цял живот залепени за тях.