Баю Баев
Ние, българските моряци (54)

В плен на генерал Франко (1936 г.)

Мина седмица, откак бяхме напуснали Анверс. Мъгливите дни на Немско море и на Ламанша бяха заменени с топлите дни на юга. Минахме Сен Винсен, свихме круто на югоизток и след траверса на Тенериф към 16.30 легнахме на курс за Гибралтар. Там ни предстоеше взимане на бункер и вода. На нас, двамата стажанти, бяха започнали вече да ни поверяват, макар и неофициално, самостоятелна вахта. И така, помощник–капитан Найден Найденов, след като постави курса за Гибралтар, напусна мостика и отиде при другите на кърмата, където трети помощник–капитан Платников щеше да ги снима с новозакупения си фотоапарат.

Ние с Абата вече бяхме поусвоили както трябва това-онова. И… изведнъж от десния ни борд — изтребител. Бърза към нас. Скоро легна на нашия курс. На сигналната му мачта цъфна трифлажен сигнал. Спогледахме се с Абата. Нито той, нито аз познавахме сигнала. Не можахме и да разчетем сигнала в сигналната книга, която беше на английски — и за двама ни този език беше непознат. И докато се суетяхме, един снаряд изсвири във въздуха и се взриви на 200 — 300 метра пред носа ни. Работата изведнъж стана не само сериозна, но и опасна. Долетя и се взриви нов снаряд, само че тоя път падна на 50 метра пред кораба. Тогава се сетихме за Найденов, но той вече влизаше в щурманската и още на ход заповяда:

— Стоп машина! Пълен назад! — после изпрати Абаджиев (Абата) да извика капитана Иван Томов. Веднага след нашия „пълен назад“ от изтребителя спуснаха моторна лодка на вода. Ние спуснахме трапа. На борда ни се качиха двадесетина моряка с оръжие в ръка. Заеха ключовите места на „Балкан“ — мостика, машината, бака, кърмата, товарните люкове. Водещият ги офицер доложи на капитан Томов:

— Следвайте изтребителя! Имаме сведения, че носите оръжие и един самолет за републиканците.

Капитан Томов възрази:

— Не носим никакво оръжие, а самолетът е спортен и е за Румъния.

— Ще ви откараме в Цеута. Там ще претърсим кораба и тогава ще решим.

До Гибралтар бе останало не повече от миля. Завихме надясно зад изтребителя. До Цеута имаше малко повече от 10 мили.

— Но ние нямаме въглища и вода — информира старши помощник Найден Найденов.

— Вода ще ви дадем в Цеута. За въглища, ако ви освободим, мислете сами от къде бихте могли да се снабдите, но не и от Гибралтар.

В Цеута франкистите провериха корабните и товарните документи. Отворихме им хамбарите. Те предварително бяха донесли необикновено дълги шишове, по 7 — 8 метра, и започнаха да мушкат с тях из кокса и въглищата. Не намериха нищо, пък и нямаше какво да намерят. Държаха се вежливо, културно и без всякаква бруталност. Взехме 40 тона сладка вода и на сутринта отплавахме за Ла Валета.

От това „пленяване“ параходството не загуби нищо. Напротив, спечели, защото такси за посещаване на пристанището не ни събраха, не ни взеха и пари за водата, а е известно, че водата в Гибралтар тогава, както и сега, беше едва ли не по-скъпа от горивото.

На другия ден, по обед, получих радиограма от баща ми: „Съобщи как си“. По-късно научих причината за тази бащинска загриженост. Негов приятел научил от радиото, че българският параход „Балкан“ бил задържан от генерал Франко. Учуди ме експедитивността на тогавашните оскъдни международни връзки, които ние днес наричаме средства за масова информация.