Влачене на дунавски баржи по море
Сега, когато се запознахме с Пайчо, макар и бегло, можем да продължим по-нататък.
Ще направя едно отклонение. Още по времето на капитан Клечков някой си Мелонас купи от Пирея на името на жена си едно 250–тонно старо разнебитено корито. Нарекоха го „Македония“. По-късно на него стана капитан бай Васил. Извадиха му котела и машината. Приспособиха го за шлеп и като го позатегнаха, започнаха да превозват въглища от Бургас за Варна за новопостроената парна електрическа централа. Отначало правеха опит да го влачат с мощност от 50 к.с., но скоро се увериха, че това не е работа. Аз съм го застигал и срещал и денем, и нощем, и нарочно минавах покрай него, за да се видя с бай Васил и да си помахаме с ръце с него. Още преди бай Васил да му стане капитан и преди хората на Мелонас да започнат да го влачат сами, възлагаха на нас провлачването му. Тук ще си позволя да направя една малка сметка за илюстрация как се гребе риба от морето с лъжица, стига да я имаш и да си достатъчно глупав:
Навлото за един тон въглища между Бургас и Варна беше определено на 60 лв. или общо навло 250 х 60 = 15 000 лв.
Такса за влекача „Раковски“, 300 к.с.
14 души екипаж 9 000 лв.
Капо за екипажа на „Раковски“ 500 лв.
Разход за „Македония“, екипаж 2 души
Пристанищни такси 400 лв.
Или всичко разходи 9 900 лв.
Чиста печалба 15 000 — 9 900 = 5 100 лв.
Излиза, че официалните разходи на „Раковски“ са приблизително равни на чистата печалба на „Македония“ за един рейс. При месечно три рейса печалбата за месец възлизаше поне на 15 300 лева. Така предприемчивият Мелонас — официално госпожа Мелонас — преуспяваше за сметка на държавата. И тъй като лъжицата се оказа малка за лапачката, скоро друга акула докара две хилядатонни дунавски баржи, като с това прати по дяволите „Македония“, заедно със собствениците и другите около тях.
Сега срещу 10 000 лева, плащани за влекача само за един рейс, в джоба на дунавския собственик, пак за сметка на държавата, влизаха по 25 000 лева, а за двете баржи — 50 000 лв. Нищо, че баржите бяха строени за тихи води и не отговаряха на нормите за здравина при плаване на море. Уверен съм, че някои хора бяха погазили правилника на Българската контролна власт за плавателните съдове по море.
Отклонението стана малко дълго, но мисля, че не е излишно да се знае как е било.
