Баю Баев
Ние, българските моряци (138)

Пир по бразилски

Изглежда, че това наше посрещане на Нова Година силно бе накърнило бразилското национално чувство на някогашния ирландски потомък, защото…

След натоварването трябваше да вземем пълен запас прясна вода, нужна ни за дългия преход през океана. Вода на соевия кей нямаше, затова, след като взехме пълен товар шрот, на другия ден се преместихме цели двадесет мили на някаква скеля и оттам взехме вода. Още вечерта, когато агентът дойде да ме уведоми откъде ще вземем вода, той ми каза:

— Искам да поканя целия Ви екипаж на обяд, но още не съм сигурен дали ще успея да уредя всичко до утре, затова ако до дванадесет часа не Ви потвърдя, няма да има нищо. На обеда обаче елате без никаква подготовка — направо с работните си дрехи. Не казвайте на никого предварително!

Приех и зачаках. Наближаваше дванадесет часа. Домакинската команда напира да започне сервирането. Аз задържам. Мина дванадесет и тъкмо отстъпих, агентът пристигна:

— Извинете, малко позакъснях, но всичко е готово. Тръгваме веднага.

Аз излязох на мостика и включих парлангото:

— Внимание, внимание! Говори капитанът на кораба. Веднага всички на брега — без дежурните. Отиваме да обядваме на брега. Облекло работно, кой както е облечен.

Все пак аз набързо сложих формата си и си помислих: „Къде ли пък ще ни води този щур човек? От това диво място до първия ресторант ще има поне двадесетина километра“.

Затропахме по трапа. Някои, по-пъргавите, продължаваха да дъвчат. Минаваме по скелята. После по две дъски излизаме на пясъчния бряг. Път няма — нагазваме в пясъка. На петдесет метра под два грамадни евкалипта агентът спря и ми каза:

— Ето тук.

Къде тук? Никаква следа поне от някакво подобие на ресторант.

Скоро всичко се изясни. Пред нас, под евкалиптите, видяхме оджак, петдесет сантиметра вкопан в земята, още толкова висок, два метра широк и поне четири метра дълъг. Над него — една огромна, половин метър висока скара. Върху скарата — грамадни парчета бизонско месо, цвърчи ли, цвърчи. И как няма да цвърчи — под него горяха половин камион цепеници.

Започна ръфане направо със зъби. Агентът изрови от пясъка петнадесетина бутилки уиски и няколко осемлитрови дамаджани, пълни с вино. Разбрах накъде тръгна работата. Дано само командният състав съумее да се опази, че да подкараме кораба. След час, когато празните бутилки и дамаджани лежаха разхвърляни по пясъка, и голяма част от бутовете бяха унищожени, пирът по бразилски привърши. После… не аз, а моряците поканили нашия добър хазяин на кораба и за двадесет и петте минути, докато се получи „готова машина“, с агента беше окончателно свършено. Свалиха го на ръце по трапа. С подгънати крака го понесоха по скелята. Оставиха го да лежи върху прибрежния пясък ни жив, ни мъртъв.