Баю Баев
Ние, българските моряци (131)

Една незатворена гърловина (1969 г.)

Вече съм капитан на м/к „София“. На кея в Анверс сме. Товарим за България, но имаме да разтоварваме и в Ротердам.

На път от България забелязах, че чистотата на мостика постепенно се занемарява. Почистваше се уж всяка сутрин, но персонален отговорник нямаше. Поговорихме със старпома и решихме, че за почистването на мостика най-подходящ щеше да бъде Камбоджата. Той прие. Уведомихме за това и боцмана — да знае сутрин до 10 часа да не го търси за друга работа.

Още първата заран мостикът светна. Светнаха и всички медачки, щанбай, проговорни тръби, ръкохватки, колпачоци, бронзови пластинки със съответните надписи, светоразпределителното табло. Това табло беше вградено в общия навигационно-рулеви шкаф, монтиран надлъж по средата на мостика с дължина от пет-шест метра. В този шкаф бе поместено и закачено всичко, що се отнася до най-новите постижения на техническия напредък в корабоплаването: главната жирокомпасна картушка със съпроводящите я селсини, рулевото устройство — ръчно, автоматично, бутонно, с две бронзови дръжки за рулевоя (да се държи при вълнение), разпределителното табло за пътевите и стоянъчни светлини, прибор за автоматично превключване на дублиращите светлини в случай, че някоя лампа изгори, към него съответен звуков известителен сигнал, и накрая отгоре върху дясната страна на шкафа бе разпределителното табло за светлините на сигналната мачта. На това табло, направо върху кожуха на шкафа, бяха закрепени латунени лентички, наредени една под друга в две колонки, а по средата между тях имаше за всяка лентичка по един процеп на самия кожух. Под всеки процеп имаше контролна триволтова лампичка. Над лампичката процепът се затваряше със съответните латунени лентички, под които се поставят пластмасови подложки, всяка с цвета на съответната сигнална лампа. Така че нощем, като превъртиш ключа например на червена светлина, вместо да излизаш вън, на крилото, за да провериш дали на мачтата свети желаната светлина, виждаш на таблото съответния цвят.

Преди да пристигнем в Анверс, още в Ламанша отворихме гърловината на работния танк за питейна вода. Моряците го почистиха основно: изръшкаха и изхвърлиха навън старата, пропукана циментова замазка. В Анверс напръскаха отново вътрешността му с цимент. Вчера гърловината трябваше да се затвори. Днес питам старпома, оня с ангелобожественото име:

— Старпом, днес излизам в града. Ще се върна към два часа. Какво стана с танка за прясна вода? Затворихте ли го?

— Не съм проверил, но боцманът каза, че го е затворил.

— Добре, днес да се напълни.

После се разбра, че боцманът не бе му казал нищо. Към 10 часа се сетил за танка и наредил на вацмана да започне пълненето му. Самият танк се намираше под горната палуба, непосредствено до подпалубния коридор, който водеше за машината и по-нататък, чак до рулевото помещение на кърмата. Гърловината на танка беше откъм страната на коридора. Отгоре, на горната палуба, беше само пробката за пълнене на танка с прясна вода.

Към 14 часа се върнах от града и още със слизането ми от тролея видях, че около кораба се бе случило нещо весело. Наближих — 30 — 40 работника гледат към кораба и някак безобидно се смеят. На кея една преносима моторна помпа, нашата противопожарна помпа, гръмоли. Няма лъжа. Един шланг се бе проточил от помпата и чрез илюминатора влизаше в кърмилното помещение. Дали пък не е станал някакъв пожар? Не, не е пожар. Иначе работниците няма да се смеят и да седят безучастно. Наводнение ще да е. От помпата по друг шланг изтичаше вода. Но откъде и как ще влезе толкова вода?

Ето какво се бе случило: сладката вода, подавана с маркуч от бреговия хидрант, влиза в танка. Стига до незатворената гърловина и тръгва по коридора. Минава покрай вратата на машинното помещение, но там има комингс — няколко сантиметра праг — и продължава към рулевото. Подът на рулевото е с един метър по-нисък от коридора. Водата навлиза и започва да пълни рулевото помещение. Напълва го до нивото на коридора. Прииждащата вода започва да пълни и коридора и да прелива през комингса за машината. Тръгва от стъпало на стъпало, влиза в машината. Там я забелязва дежурният моторист. Известяват старпома и спират водата. Натоварват пожарната помпа на ръчна двуколна количка (помпата стоеше на бака в магазията). Едва я докарват пред надстройката. И тук разбират, че помпата не може да мине през вратата. Кой ли пък „кадърник“ я бе приел на борда като резервна спомагателна противопожарна помпа? Прехвърлят я с брегови пристанищен кран на брега и започват „спасителната“ операция. През това време боцманът и дърводелецът затварят гърловината и пускат водата в танка. Погледнато отстрани, всичко бе минало добре. Но нали бедата никога не идва сама, се оказа, че водният спектакъл има втора, че и трета част.