Баю Баев
Ние, българските моряци (109)

Пожарна тревога (1971 г.)

Корабните тревоги са много важни мероприятия и са предназначени да опазват превантивно корабните екипажи, пътници, товари и не на последно място самите кораби.

Те могат накратко да се разделят на:

— водна тревога

— пожарна тревога

— човек зад борда

— лодъчна тревога.

Към тях следва да се прибавят още три с явно изразен отбранителен характер:

— за избягване на торпедни попадения при подводниково нападение

— въздушна атака

— атомен взрив.

Заедно с това те се явяват като едно допълнително натоварване на изпълнителския и командния състав, особено за капитаните. Към това допълнително натоварване някои капитани се отнасят с несвойствено пренебрежение, за което, може би, си има и обективни причини. Същото би могло да се каже и за осъществяването на действен контрол от страна на контролните органи. Морето обаче не се шегува и сурово наказва всички за всеки пропуск при подготовката на екипажа и при поддържането в изправност на съответните механизми и съоръжения, прибори и предупредителни средства.

Лично аз за провеждане на корабните тревоги си имах свои, тайни планове. Иначе, ако планът е явен, всяка внезапност, която е съществен елемент при всяка учебна тревога, губи своето предназначение. Стремях се да провеждам тревогите внезапно, при обстановка по възможност най-близка до истинската. В противен случай ето какво става — аз предварително казвам на старши помощника и на главния механик, те — съответно на втория помощник и на втория механик, и т.н. В резултат, щом прозвучи сигналът за дадена тревога, след миг–два всеки е на мястото си, определено му по разписанието, действа бързо и учението излиза отлично, без суетене, без бъркотия. Същински добре разучен сценарий. Иди, че прави заключение за истинската подготовка на ръководители и изпълнители.

Аз нямам за цел тук да разкажа всичко за отделните корабни тревоги. Спирам се само на една, която един ден разказах на контролните органи, дошли на кораба да проверят как стои при нас въпросът с тревогите.

Ето и самата история. Бяхме някъде по средата на източно Средиземно море. В десет часа извиках палубния боцман тайно при мен — предпазна мярка срещу излишно подпитване на боцмана от страна на екипажа: „Защо беше при капитана? Защо те вика? Важна телеграма ли е получил?“ и т.н.

— Боцмане, днес, точно в 16.00 ще проведем пожарна тревога. За нея обаче ще знаем само ние двамата. Нали се сещаш? Пълна изненада. Място на пожара — корабната лечебница, по-точно банята там. Там е най-удобно, защото докторът винаги държи прозорчето й отворено. Оттам ще започне най-напред да излиза дим. Ако случайно е затворено, отвори го. Ще направиш още и следното: взимаш тоя пакет, нарочно съм го опаковал. Това е димна шашка. Задръж я в кабината си на скришно място. От своя страна ще приготвиш, по възможност незабелязано от никого, една кофа, пълна с вода, която също да ти е под ръка. Навярно вече се сещаш какво трябва да направиш по-нататък.

— Тъй вярно. Кофата с водата в банята, а димката в кофата.

— Точно така. Това ще направиш точно в 16 часа.

— Ами ако докторът се случи по това време там?

— Не бой се. Няма да се случи там. Той по това време всеки ден е при мен на кафе. Но днес аз няма да съм тук и той навярно ще ме почака. Всичко е ясно, нали?

— Напълно.

— Сега по-нататък. Вземи тоя ключ — мастера. С него ще влезеш в лечебницата, за да предизвикаш „пожара“, излизаш бързо и заключваш лечебницата, но ще се навърташ наблизо, докато се разбере къде е пожарът и започне гасенето му. Ще гледаш, и ако не намерят навреме ключа за лечебницата и решат да разбиват вратата й, чак тогава ще отключиш с мастера и ще се включиш в гасенето, съгласно мястото ти в разписанието.

Малко след дванадесет, когато хората бяха на храна, видях боцмана да носи една кофа по палубата. Идваше от бака, където бе боцманската магазия. Добре е съобразил, мислех си аз.

След обед, точно в 16.00 излязох на мостика. Старши помощникът току–що беше приел вахтата. Третият помощник попълни ходовия дневник, пожела приятна вахта и още на стълбищната площадка едва не се сблъска със старши камериера, който идваше да ме пита къде ще искам кафето, защото докторът вече ме чакал в моята кабина.

— Кажи на доктора, че скоро ще дойда, но да не ме чака, ако се забавя — казвам това, а си мисля: „Докторът ей сега така ще си запие кафето, че и дъх не ще може да си поеме“. Излязох на крилото, където старпомът с бинокъл на очи обхождаше хоризонта така съсредоточено, сякаш искаше да види дори и това, което беше зад хоризонта.

Почаках да снеме бинокъла от очите си и му казах:

— Старпом, какво ще кажеш, отдавна не сме имали тревога. Да назначим днес–утре една пожарна тревога, а?

— Защо утре, др. капитан? Може и днес, дори вед… — не довърши той, смръкна с нос един–два пъти, обърна се към кърмата, пак подсмръкна, а аз тайничко се радвам: „Боцманът си свърши добре работата. Да видим сега как ще се развият събитията“. А старпомът озадачено ми каза:

— Мирише ми на пушек. Да, да, пожар има на кораба, др. капитан.

— Сигурен ли си?

— Съвсем сигурен — колебливо отговаря той.

— Тогава какво чакаш? Действай! — само за секунда–две той отскочи до бутончето. Над кораба оглушително зарева сирената. Условният сигнал съобщаваше за пожарна тревога.

Добре, но къде точно е пожарът? Това трябва да се обяви по корабната радиоуредба. Старпомът не губи нито секунда:

— Другарю капитан, разрешете сам да прибягам и да потърся мястото на пожара!

Със сирената обаче бяхме закъснели. Гъстият и задушлив дим, като излиза от илюминатора на лазарета, подкаран от насрещния вятър, влиза през отворените илюминатори на моряшкия салет… няма съмнение — пожар на кораба. Не е и учебна тревога. Няма сигнал от корабната сирена. Всички начело с машинния боцман хукват към източника на пушека. Ясно, гори на доктора болницата. Но вратата е заключена. Тогава боцманът извиква: „Пожар в болницата! Бързо при доктора за ключа!“. Бързо, бързо, но докторът не е в кабината си. Докторът чул, че болницата му гори, но така се смаял, че краката му се вдървили: „Само преди двадесет минути бях там“ — и дъхът му спира. Нито може да стане, нито да извика къде се намира. Машинният боцман, вече горял яко на рибарски кораб в океана, където имало и жертви, се провиква:

— Бързо лома от пожарното табло! Ще разбием вратата!

— Каква врата? В кабината на домакина докторът държи резервен ключ — сепва се дърводелецът.

Сирената вече е прозвучала. След две минути екипажът, ръководен от втория помощник–капитан, разгъва парусинените шлангове. В машината пускат пожарната помпа. Гасенето започва, но пожарът не гасне. Димката е химическа смес, която във вода денем пуши, а нощем свети оранжевочервена. Машинният боцман е начело на борбата. Търси източника на пожара по леглата, в шкафовете с бельото. Най-после го намира в банята. В кабината е тъмно и задушно. Пушекът го задавя. Той изхвърля димката в морето и готово… Пожарът е ликвидиран за пет минути. Само машинният боцман цели два часа повръща тъмночервена каша от отровен дим и стомашен сок, а докторът, вече съвзел се от уплахата, стои при него и му помага, с каквото може.

Всичко бях премислил, построил като по сценарий, само дето горкият машинен боцман ще си пострада не предвидих… Но той не се оплака, дори дума не продума. Нали героите не само че не се хвалят, но и не се оплакват.