Баю Баев
Ние, българските моряци (31)

На строгата миноноска (1935 г.)

Теоретичният ни курс, както вече казах, завърши с традиционната екскурзия из България. Дошло бе времето да бъдем разпределени на миноносците, в минна рота, в арсенала и по частите на Дунавската флотилия.

Всеки сам за себе си, с най-близките си приятели, след като чуеше оттук–оттам какви са условията за стаж по частите на флота, си избираше желаното място за практика. Доколко нашите желания щяха да бъдат зачетени от началството, никой не знаеше. Но то скоро обяви местата за стажа и предложи ние сами да си изберем къде да отидем. Русенци си избраха Дунавската флотилия. Останалите трябваше да отидем по частите на флота във Варна. И тук за пръв път много мъчно се разбрахме. За четирите миноносеца ни се предлагаха пет места, а кандидатите бяха повече от десет. До този момент не се помнеше друг випуск да е показвал такова предпочитание към службата по миноносците, защото се говореше, че там било деветият кръг на ада. Много скоро се убедихме в това, но пак не скланяхме. Наложи се да теглим чоп. Но преди това на първите трима по успех предоставихме сами да си изберат съответната практика. От тях само нежното Зайче избра миноносците. Спорът наистина се реши с чоп. На миноносците попаднаха следните от нас: Георги Заяков — на „Храбри“; аз, Божан и Михо Василев — на „Строги“; петият, Жечко Родев — на „Смели“.

Пропускам душевното си вълнение, когато с вързопче и лични дрехи застанах пред входнята на отряда. Четирите миноносеца бяха завързани на кея, както винаги на борд един до друг. „Строги“ беше последен. Преминах с радостно, но и свито сърце, че вече няма „лабаво“ — яко стъпвам на кораб поне за една година, и ето ме на „Строги“. Спуснах се през предния люк, който водеше за кубрика — полутъмно помещение, високо четири метра, с под, широк не повече от два метра и половина, разделено напреки на две нееднакви части от водонепроницаема полупреграда. Някакъв невидим глас ми посочи шкафче под лявата пейка, в което трябваше да си поставя вещите. Те не бяха малко: бельо, три чифта обувки — работни, парадни черни и бели, два шинела, лятно и зимно облекло и още някои дреболии. Всичко това едва го събрах под седалката. Погледнах си ръцете — черни. Излязох на брега да ги измия. Върнах се. Слязох в кубрика. Погледнах — ръцете ми пак мръсни. И тогава се сетих, че за да сляза в кубрика, трябваше да се държа за железните стъпала на вертикалната стълба. Те бяха изцапани от въглищния прах по брега, примесен с изгоряло машинно масло, и кой знае още какво.

Командир на „Строги“ беше лейтенант Шалапатов. Аз още не бях го виждал, но за него и за неговата честност се носеха безброй разкази.