Баю Баев
Ние, българските моряци (79)

Изваждането на торпедните тръби на миноносец „Смели“ от морето

На 13–ти май 1943 г. по обед минавах в протока между двата острова „Св. Кирил“ и „Св. Иван“. Ние се прибирахме от Маслен нос, където бяхме ходили да занесем бутилки със светилен газ за фара. Още не бях излязъл от протока, и пред мен, вече излезли от Созопол, се изнизаха четирите миноносеца в строй „килватер“. И те отиваха за Бургас. Скоро се скриха зад нос Таласакра. Затова аз останах много изненадан, когато ги заварих едва ли не накуп пред „Биволите“, но вече бяха три. Нещо бе станало с четвъртия. Отбих се към тях и разбрах: „Смели“ току–що бе потънал.

В Бургас на кея ме посрещна главният директор на ДВС инженер Ненов с думите:

— Веднага бягай до Таласакра да помагаш. „Смели“ потънал!

— Зная. Видях, но вече всичко е свършено.

— Вървете, вървете, може да има нещо и за вас да помогнете!

Тръгнах обратно — по пътя срещнах миноносците. Прибираха се в Бургас. Все пак аз отидох до лобното място на „Смели“, но беше напразно. От „Смели“ нямаше останало нищо. На другия ден отидохме с водолази. Извадихме петнадесет трупа. Всичките бяха боси. Успели да се събуят. Осем бяха си снемали галанките, без предварително да разкопчеят ръкавите си. И това ги беше погубило. Вълнението бе усукало галанките около ръцете им и така ги беше направило безпомощни… А момчетата бяха отлични плувци.

* * *

„Смели“ е вървял трети по ред от четирите. Обърнал се е с дъното нагоре мигновено. Защото в близост до Маслен нос понякога възниква опасно явление — прииждащата вълна се сумира с отразената от Маслен нос вълна.

* * *

След петнадесетина дни извадиха „Смели“. На нас на „Раковски“ наредиха да извадим торпедните му тръби, които бяха заредени с бойни торпеда. Те бяха се изсипали от лафетите си при обръщането на „Смели“. Пред носа на „Раковски“ завариха две ж.п. релси, като на края им поставиха двоен скрипец. Късно след обед се отправихме за изваждане на тръбите. Те вече бяха обвързани с дебела проволока, чиито свободни краища бяха завързани за шамандура.

На „Раковски“ от страна на флота присъстваха лейтенант Пеев и мичман Любен Янакиев. Включихме котвения винч на „Раковски“. Макар и трудно, винчът започна бавно да набира проволоката. Притъмня съвсем. Оставаха още 5 — 6 метра, докато тръбите излязат над водата. И тогава лейтенант Пеев отиде на кърмата и не се върна доста време. Това ме озадачи. Какво би могло да се случи? Удар на тръбите в корпуса на „Раковски“? Не беше изключено. Имаше около три бала вълнение. Но това не би представлявало никаква опасност. И тогава се сетих, че торпедата имат предпазна крилчата гайка, освобождаваща предпазителя, след като торпедото бъде изстреляно във водата. А ако вълнението развие тази гайка, докато ние издигаме торпедните тръби над водата? А и дали ще можем напълно да ги извадим от водата? Посъветвах се с мичман Янакиев. Той каза, че това едва ли е възможно, но все пак, за сигурност, той ще слезе да провери. Спусна се 3 — 4 пъти в черната вода и накрая каза:

— Няма страшно. Проверих гайките на двете торпеда. Силно ги затиснах.

Познавах Янакиев още от Морското училище в Созопол. Беше добре сложено, будно и умно момче. Никак не се учудих на смелостта и готовността му сам да изяви желание да слезе и направи проверката.