Баю Баев
Ние, българските моряци (43)

Обръщан с лодка в пристанището (1935 г.)

Въпреки описания по-горе случай, ветроходството продължаваше още по-силно да ме увлича. Последната неделя преди Великден — Цветница, една част от учениците под строй отиде да се причестява. Да, така беше тогава — една седмица постене и… отиваш да се причестяваш. Времето беше хубаво, малко хладничко, уж слънчево, но слънцето грееше през мрежата на високите облаци. Вятърът духаше с умерена сила откъм Созопол, т.е. от югоизток, но от време на време ставаше поривист.

И ето, хрумна ми идея. Защо да не опитам двойката под платна? Вече два–три пъти бях излизал с Петър Калчев от 33–ти випуск. Предложих му да излезем и сега. Той прие с готовност. Отначало на руля и на задното платно стоях аз, но по-късно ги предадох на Калчев. Той се зарадва много, навярно за това, че той ще управлява и за оказаното му доверие. Сега аз трябваше да се грижа за кливера и да балансирам лодката при промяна на галсовете и особено при поривите на вятъра.

Направихме две–три смени на галсовете, като успешно и на време посрещахме поривите на вятъра. Но когато Калчев трябваше да смени посоката на лодката, за да легне на нов галс, тъкмо беше напълнил платното, върху лодката връхлетя силен вятър. Лодката още не бе набрала ход и рулят не послуша водача. Аз пък от своя страна закъснях да се прехвърля на другия борд. Изкомандвах: „Отпусни платното!“. Калчев веднага го пусна, но въжето беше понадено с груба заплетка и възелът заседна в скобата, която го натягаше и отпускаше. Лодката се преобърна, но така, че опънатото платно остана легнало над водата. Прехвърлих се на десния борд, като същевременно си разменихме местата — аз на кърмата, Калчев на носа. Това значеше, че аз поемам командването. Надвесихме се извън борда, за да изправим лодката. Действително тя се изправи, но не успяхме да я задържим. Пълната с вода лодка загуби устойчивост и платното отново легна върху водата, този път на другия борд.

Преди обаче лодката да се преобърне, Калчев падна във водата. Платното мигновено го захлупи. Настъпи критично положение. Виждам как главата му, повдигайки над себе си платното, започна да се движи към края му. Значи, добре е. Ще изплува. Но като стигна до края, опря до ръба на въжето. Не можа да го преодолее. Аз понечих да разхлабя заялото се въже, но се побоях да не би, като отпусна съвсем платното, да омотая Калчев. Опитах се сам да изправя лодката. Бавна и несигурна работа. Калчев бързо смени посоката на плуването. Виждах как главата му се движи към другия край на платното. Най-накрая излезе. Всичко стана тъй ненадейно и бързо, че да го опиша ми отне многократно повече време.

Скочих и аз в морето. Обрамчихме с по една ръка лодката, а с другата заплувахме към пристана. Произшествие имаше, но нарушение на заповедта нямаше. Заповедта гласеше, че не може да се излиза без офицер вън от басейна на пристанището. Така или иначе, и тоя път ми се размина без наказание.