Баю Баев
Ние, българските моряци (49)

На опреснителен рейс на голям транспортен кораб

На „Раковски“ не бях прослужил и три седмици (по-далеч от Атия не бях ходил), когато получих заповед да замина на плаване като стажант–капитан на параход „Балкан“. Тая заповед ми падна като гръм от ясно небе. Кой би се отказал от такъв късмет? Заповедта ме завари съвсем неподготвен както психически, така и материално, но се явих навреме в параходството. Там потърсих и шинел за временно ползване. Услужи ми най-неочаквано лейтенант Васил Попов — Сандъка, който ни беше преподавател в Созопол по океанография.

Сред екипажа на „Балкан“ заварих:

• Иван Томов, капитан, когото не познавах.

• Найден Якимов Найденов, първи помощник–капитан, също не го познавах.

• Алекси Алексиев, втори помощник–капитан. Спомняте си го от учебното ми плаване с м/к „Бургас“, нали?

• Кръстю Платников, трети помощник–капитан. В Морското училище ни беше известно време взводен подофицер. Оперен, изискано облечен, с апломб и подчертано самочувствие.

• Борис Кънчев Абаджиев (Абата), мой съученик от Морското училище, също назначен като стажант–капитан. И той правеше първи рейс. За него тук ще спомена, че беше племенник на капитан Петър Абаджиев, с което се гордееше още в Училището. И като потомък на толкова известен капитан смяташе, че има вродени способности за такъв. Показваше „подчертани“ качества на бъдещ капитан, но беше доста своенравен, с крив характер, и това, както впоследствие се оказа, силно му попречи в професията, че и в личния и семейния му живот. Както вече разказах, той много скоро умря тихо на масата си в ресторант „Евксиноград“. За него съвипускникът ни Веселин Георгиев казваше: „Умря на поста си“.

От командния състав на машината бяха:

• Петър Керемедчиев, главен механик. За него се разправяше, че като трети механик на параход „България“ при една авария в Черно море при много лошо време той влиза в машинния трюм, престоява там повече от час, блъскан от навлизащата вода, но успява да запуши пробойната.

• Димитър Димитров Димитров (Питката), втори механик. Оказа се много добър специалист и много общителен човек. Изтъкнат футболист. По-късно загина с кораба „Варна“ в Черно море, пред Севастопол.

• Манаси Манасиев, трети механик. Бях го виждал още при първите учебни плавания зад граница в Морското училище. Кротък, добър, малко тромав, но много кадърен работник-специалист.

• Филип Тасев, от випуска преди мен. Много добре сложен физически, красавец. Загина също с кораба „Варна“ при Севастопол.

Така сформираният команден състав не беше лош ансамбъл, като изключим капитана, когото почти не виждахме сред нас. Капитанът и шефът Керемедчиев се хранеха отделно от комсъстава. Това обаче не пречеше на Керемедчиев вечер често да се заседява с нас в офицерската столова, която до известна степен играеше роля на каюткомпания поради липса на такава. Комсъставът се хранеше в салета, т.е. офицерската столова. В салета старши беше първият помощник–капитан, в случая Найден Найденов.

Искам с няколко думи да се спра и на кораба, още повече, че той бе типичен представител на ония вече далечни във всяко отношение кораби от миналото. Параходството го бе закупило заедно с неговия близнак (систер шип) „Княгиня Мария Луиза“ през 1934 г. Строежът им бе започнал в края на Първата Световна Война. Бяха построени много икономично и набързо, навярно затова собствениците им решават след петнадесетгодишна експлоатация да се отърват от тях. Бяха дълги към 110 метра, широки 15 метра и можеха да превозват пълен полезен товар 5200 тона. Бяха съоръжени с по една трицилиндрова парна машина с 68 оборота и се движеха с 9 мили на час. „Мария Луиза“ бе модернизиран — котлите му бяха приспособени за течно гориво вместо въглища. Нашият „Балкан“ продължаваше да гълта по 24 тона въглища на денонощие.

Надстройките и на двата кораба бяха необикновено големи — имаха пътнически каюти и голям салон за пътници. Всеки от комсъстава имаше на разположение самостоятелна кабина, без вода, с прозорец и врата, водещи право навън, в открития коридор на първата надстроена палуба. Така студът и влагата спокойно и трайно се бяха настанили във всички офицерски кабини. Ние с Абата обитавахме една тясна и полутъмна кабина на задната палуба, непосредствено до входа на машината. Леглата ни бяха едно над друго, а четирите стени — без каквато и да било обшивка. Сутрин често биваха заскрежени.

Нашият, изпълнителският състав, се помещаваше на бака, направо под палубата му. На левия борд беше общото помещение за техническата команда, а на десния — моряците и кърмчиите. Леглата им бяха наредени по бордовете — едно след друго и едно над друго. Никаква защитна облицовка, никакви шкафчета за лично или служебно ползване. Там винаги миришеше на застоял въздух, на непрано бельо, на човешка пот.