Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Баю Баев. Ние, българските моряци

ИК „Гитава ООД“, София, 2009

Българска. Първо издание

ISBN: 978-954-8572-01-9

История

  1. — Добавяне

Организационна структура на пристанището

Вече написах доста за и около пристанище Варна. Мисля, че изложението ми няма да бъде пълно, ако не кажа няколко думи и за тогавашната организационна структура на пристанището.

До приемането му от мен бяха се изминали почти две години след девети септември 1944 г. Но и тук, както и в цялата страна, в Дирекция водни съобщения и подведомствата й, никакви промени, било то административни или стопански, не бяха още проведени. По-точно имаше една промяна — пристанищата Варна и Бургас като областни бяха изкуствено, без всякаква необходимост, и чисто формално обединени в морска област.

Не си спомням кой е бил началник на пристанище преди мен. Аз приех пристанището от неговия заместник Иван Ламбев, а за началник на областта бе назначен (може би едновременно с мен) капитан Тодор Петров Тодоров. Работихме цяла година заедно в една стая. Той беше много известен сред моряците и на мен като един от най-добрите капитани на Български морски флот и като специалист, и като човек. Познавах го отдалече. На първото ми плаване като стажант първи помощник–капитан моят „Балкан“ се завари с „Мария Луиза“ в Браила. Там го видях две–три вечери в крайбрежния бар — седи на масата сред компания, състояща се предимно от моряци, и винаги разправя нещо интересно, но не пие. Една вечер стана сбиване между наши и гръцки моряци. Едва ли не само той и аз не взехме участие в боя. Не зная как щеше да завърши боят, ако някой не беше извикал „Полиция!“.

Един ден в Бургас ме учуди неговата смелост. Беше вече капитан на кораба „Варна“. При маневра за отблъскване стана някаква грешка от страна на пилота. Видимо се създаде критично положение. Капитан Тодоров взе в свои ръце маневрата и с „пълен напред“ и „ляво на борд“ изведе кораба от грозяща го опасност, но задният десен скул опря на кея и отчупи като кибритена клечка съответната пушка.

За неговата доброта и внимателно отношение към корабните екипажи се носеха легенди. Например, когато му се налагало да мине по някой коридор, за да не попречи на работещия моряк, да речем при метене или очукване на ръжда, той се връща и минава по друг път. Та с такъв човек аз работех в една стая — с моя непосредствен началник, когото едва ли не боготворях. Предполагам, че причината да слезе от корабите е било здравословното му състояние. Така че имахме още една тема за разговори — бъбречната. Той беше с един бъбрек, а аз с една операция до този момент за почистване на левия ми бъбрек. По-късно и аз останах с един бъбрек.

С капитан Тодоров говорехме за много неща, но най-много за българското корабоплаване и за нашето морячество. В работата ми като началник на пристанище Варна той не ми се месеше изобщо. За да не ми пречи, често ме оставяше сам в стаята, а и аз особено не се заседявах пред бюрото си.

Макар че досега говорих почти изключително за пристанищната преносна служба, тя по йерархия не бе на първо място в структурата на пристанището, която тук в най-общи линии ще посоча:

1. Регистрация и издаване на свидетелства за правоспособност. Моята първа морска книжка носи номер 2115 от 24.10.1936 г. и е издадена от пристанище Варна.

2. Регистрация на първоначални прегледи и ежегодни срокови прегледи състоянието и годността на всички видове зачислени към пристанището кораби. Те се водеха в две отделни книги — за малките и за големите кораби.

3. Пристанищна и пилотна служба.

4. Отдаване на пристанищни места под наем.

5. Фарова служба и радиостанция.

6. Морско крайбрежно плаване.

7. Преносна служба.

8. Касиер и счетоводство.

9. Канцелария.

Няма да правя разшифровка на дейността и задачите на всяка една служба на пристанището. Ще добавя само, че към Балчик, Каварна, Бяла и Обзор дейността на службите, посочени под точки 1, 2, 3 и 4 се ръководеше от заместник-началника на пристанището. Останалите служби бяха самостоятелни със свой началник и служби, подведомствени направо на мен.