Баю Баев
Ние, българските моряци (59)

Обект на пристанищната дейност

И сега — през 1937 година (след осем години, изминали от 1929 година), когато „Евдокия“ зави покрай някакво вълноломче и ме стовари на някакво кейче, настроението ми помръкна. Не ми се ще да се обвързвам с мои виждания и предположения, но все пак ще трябва, макар и накратко, да спомена някои свои спомени относно град Царево, а именно:

— горите на Странджа;

— географско разположение и топографска характеристика на пристанището;

— гората и големите търговци на дърва;

— риболовни възможности на прилежащото на пристанището море.

Известно ми е, че този комплекс от въпроси представлява интерес за хората, които искат да си изяснят или поне да знаят причините и събитията във връзка с историята на пристанище Царево за годините от 1937 до 1943–та.

Не съм споделял с никого всичко това, освен в редки случаи, но ще се опитам да разгледам накратко и доколкото мога този въпрос, без да имам претенции за всеобхватност и непогрешимост.