Баю Баев
Ние, българските моряци (90)

Пристанище Варна заработва на пълен ход (1947 г.)

Времето минаваше. Изглежда, че бях придобил известна популярност сред пристанищните работници. Започнаха да идват много хора при мен със своите болки и тежнения. Изслушвах ги внимателно и търпеливо. Стараех се, доколкото можех, да им съдействам. Но най-важното, това ми помагаше да навлизам в подробности в работата и проблемите на пристанището. Научавах малки, но важни детайли. Идваха честни, угрижени, притеснени хора. Скоро обаче забелязах, че имаше и разни шмекери и използвачи. Губя с някого повече от час, и накрая, като разбера несъстоятелността на молбата му, го изпращам по живо по здраво. И ето, идва при мен човек, но аз нали съм слаб физиономист, сякаш го виждам за пръв път, и чак когато започне да разправя своята история, се сещам, че той вече е бил при мен. Не ми оставаше нищо друго, освен да го отпратя преждевременно. В крайна сметка изглежда, че това ме преумори. На два пъти получих слаби припадъци — като разговарях по телефона, в даден момент преставах да разбирам какво ми се казва, започваше да ми се гади и пред очите ми чернееше. Но сравнително бързо ми преминаваше. При контролен преглед на бъбреците, лекарите ми откриха седименти, но аз не обърнах внимание.

Работата в пристанището растеше ежечасно. Започнаха да минават големи транзитни товари от Съюза за Югославия, предимно черни метали. Много от тях бяха тежки, а за обработката им пристанището не разполагаше с никаква претоварна техника. Трябваше да ги обработваме на ръка с голям разход на човешка сила. Но по онова време имаше и ентусиазъм, и желание работата да се върши навреме и бързо. Сега ще спомена една цифра, която от днешна гледна точка е смешна, макар и много знаменателна, защото тя показва не само колко са се развили нашите пристанища от 9 септември 1944 насам, но и какъв стопански възход е направила нашата страна. Ще си позволя една скоба: през 1953 година аз вече бях заместник генерален директор на корабостроителните заводи „КОРБСО“. Разговаряхме с инженер Красилников (някогашен член на екипажа на кораба „Аврора“) за товарите, които минаваха през варненското пристанище. Той ми каза: „Другарю Баев, като гледам какви огромни товари минават през пристанището, просто се удивлявам на вашия народ. Ще бъде много хубаво за него, ако устои на тези темпове“.

Връщам се на въпросните цифри. За месец септември при план 42 000 тона преминали товари ние обработихме 46 000 тона. Едно огромно за тогава и смешно за днес постижение.