Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Баю Баев. Ние, българските моряци

ИК „Гитава ООД“, София, 2009

Българска. Първо издание

ISBN: 978-954-8572-01-9

История

  1. — Добавяне

Ново началство (1932 г.)

Лятото на 1932 г. прекарахме във флота. Взводен командир ни беше пак мичман Папазов. Потегнахме лодките. Маджунисахме ги и ги боядисахме. Потегнахме ветрилата и такелажа им. И започна едно гребане, ветроходство и изучаване на морското дело, не ви е работа!

Мина още една година. Изтече и втората лятна отпуска. Още от първия учебен ден не закъсня да ни вкопчи и ново началство. То се яви пред строя на цялото училище с гръм и трясък. Майко мила, ела и ни спасявай! Строиха ни в нашето спално помещение. Появи се новият ни ротен командир Станю Вълков с новите ни взводни командири. Извадиха десетина души от трите курса пред строя и ни прочетоха заповед за техните нарушения по време на отпуската и обявиха наказанията им. На повечето от тях начаса им откъснаха пагоните. Едни ги изключваха от училището, други ги пращаха за дослужване по корабите на флота. Настъпи едно гонение, страшна работа! Заприличахме на диви петли. Но нали бяхме млади, уплахата ни от малтретиране не трая дълго. Започна да се чува: „Всяко чудо за три дни, а най-голямото за девет“. Бурята все пак премина. После се оказа, че и Станю Вълков бил човек, но защо беше тая олелия и от кого идваше тя?