Баю Баев
Ние, българските моряци (26)

Културни прояви

В училището се пееше много, но най-много се разучаваха и пееха маршови песни. Нашият випуск пееше над тридесет марша. Пеехме и през свободното си време, събрани в по-малка група, прислонили се на някоя беседка в района на казармата, или просто седнали на земята. Тогава се пееха шлагерни песни, особено „Танго ноктюрно“ и други мелодраматични песни, подхождащи на нашата носталгия по ограничената, да не кажа ограбена младежка свобода. Запевач на курса беше Стоян Коев, който умееше и да свири на цигулка.

Най-много пеехме в строя на път за флота, за арсенала, на отиване на баня и, особено, на празнични парадни дни. Пеехме така хубаво, че като минавахме по улиците, независимо дали сме облечени в парадна зимна или лятна униформа или пък в работно облекло, хората се спираха да ни погледат, да ни послушат, да ни се порадват и винаги дълго ни ръкопляскаха. Цялото варненско гражданство обичаше училището. Поривът на нашия випуск се уповаваше най-вече на Атанас Митев — и оттук прякорите му „Буридана“ и „Шаляпин“, и на споменатия вече Спас Павурджиев, чийто тенор звучеше като славей.

Училището разполагаше с богат тамбурашки оркестър. В него участваха ония ученици, които имаха известна музикална надареност. Там те изучаваха, репетираха и изпълняваха сериозни музикални творби. Всяка година училището изнасяше музикално утро пред варненското гражданство, обикновено в кинотеатъра „Ранков“. В програмата участваха и индивидуално много ученици — с вокални изпълнения, на цигулка, на мундхармоничка. Но гръбнак на тези утра беше тамбурашкият оркестър. Програмата винаги завършваше с чудесно изпълнение на „Морски танц“.

Два–три пъти седмично в столовата, по време на обеда, флотската музика свиреше маршове и откъси от класически опери, както и творби на световноизвестни композитори.

Всяка година на 21 ноември при най-тържествена обстановка се отпразнуваше атаката на „Хамидие“ с най-разнообразни програми, изпълнявани групово и индивидуално, изключително само от възпитаници на училището. На този ден в училището редовно гостуваше героят от „Хамидие“ — капитан Георги Купов, по него време вече в оставка и преподавател в училището по навигация и астрономия. Ние радушно го посрещахме и го носехме на ръце още от двора, по стълбите, че чак до спалното помещение, където на специално подготвен подиум се провеждаше тържеството. Най-вълнуващ обаче беше номерът с концертното рисуване на атаката на „Хамидие“ под звуците на „Дунавски вълни“. Най-майсторски я рисуваше Димитър Радулов от тридесет и втория випуск на училището.