Баю Баев
Ние, българските моряци (87)

Първи сблъсък със старата производствена преносна служба (1947 г.)

Към 10–ти май дойдоха при мен инспектор от районния комитет на БКП, съветският консул и параходният агент на Морфлот Максимов. Те ме уведомиха, че след два дни в пристанището ще пристигне съветският кораб „Адмирал Ушаков“ с 6000 тона ечемик. Корабът бързал, а и ечемикът бил спешно необходим за нашата страна, и най-вече за Варна. Предлагат да го разтоварим за четири, максимум за пет дни. Това значеше да го разтоварим цели пет дни предсрочно. Извиках началника на преносната служба. Той дойде с двама бригадири — стари, опитни работници. Ние приехме да разтоварим кораба за пет дни. „Адмирал Ушаков“ беше нов кораб, съоръжен с петтонни кранове за разтоварване. Ние пък от своя страна, току–що бяхме получили от корабната работилница първия полуавтоматичен грайфер. Удобен случай да го изпитаме.

Корабът пристигна в уреченото време. Разтоварването започна веднага, с предварително проведена разяснителна работа. Аз бях виждал много пъти да се товарят и разтоварват кораби и у нас, и в чужбина, но така, само като страничен наблюдател. Сега заследих работата по-отблизо. Но как? Това се оказа просто невъзможно. Липсваше каквато и да е отчетност за разтовареното количество. Грайферът и корабните разтоварни стрели работеха безотказно. Извозването обаче, въпреки наличните каруци, се бавеше. За да не губим време, започнахме да разтоварваме направо на кея. Корабът бе поставен на тогавашното първо кейово място, точно срещу хладилника.

Първия ден на око разбрах, че силно изоставаме, но се успокоявах: всяко начало е трудно. На другия ден също изоставане. Тогава решихме да трупаме ечемика пред кораба, доколкото това бе възможно. Мястото се случи подходящо. Хладилникът създаваше възможност за голям стиф. А за да не се изсипе ечемикът в морето, екипажът на кораба спусна парусинени мушами, които ние затиснахме с ечемик.