Баю Баев
Ние, българските моряци (105)

Пожар в пристанище Варна (1947 г.)

Две години след пожара в Бургас аз станах началник на пристанище Варна. Пристанището беше голямо. Варна е съсредоточие на нашето корабоплаване. Аз бях като замаян. Не знаех откъде да започна, но пожарът в Бургас беше в ума ми. Всеки ден по два пъти обикалях района на пристанището. Гледах, ослушвах се, мълчах. Не познавах никого. Още първите дни видях да складират памук на открито, близо до вълнолома. Същата картина като в Бургас. Чудех се тоя памук може ли да ми направи някоя беля.

На запад, до сами памука, имаше магазия, която се ползваше от Съветското морско командване. А в нея се пали огън. Опасна работа. „На памука, мисля си аз, му трябва само една искрица“. А памукът, откак съм дошъл, стои и никой не мисли за него. Аз започвам да гоня тогавашните още частни експедитори, заплашвам, настоявам, но къде ти! Те знаят законите сто пъти по-добре от мен и се крият зад параграфите им. Най-после им дадоха вагони и за два дни го експедираха.

Олекна ми, но на следващата нощ дежурният моряк ме събуди:

— Пожар в пристанището! Гори магазията с продукти на Съветското морско командване!

Магазията изгоря цялата. Останаха само порутените и почернели стени. Магазията изгоря, но нали памукът го нямаше. Само тук–там омърсени, оваляни вълма, изоставени като негодни, се опитваха да се запалят, но ние лесно се справихме с тях. На другия ден районът около пожара бе преметен до сламка.

Години по-късно, като се ровех в личното ми досие, с разрешение, разбира се, открих, че със специална заповед на Дирекция водни съобщения ми се изказва похвала и благодарност за активно участие в потушаването на пожара. Чак пък толкова да съм заслужил? Едва ли. Като съпоставях пожара във Варна с този в пристанище Бургас, стигнах до извода, че пожарът във Варна е бледо копие на този в Бургас, а би могло да не е така, ако пожарът във Варна беше първи пристанищен пожар за мен.