Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Баю Баев. Ние, българските моряци

ИК „Гитава ООД“, София, 2009

Българска. Първо издание

ISBN: 978-954-8572-01-9

История

  1. — Добавяне

Гледане на кафе в Хайфон

Минаха се няколко години и аз, вече като капитан на м/к „Васил Друмев“, бях в Ханой. Там по ред причини от страна на виетнамците се задържахме повече от месец. Запознах се отблизо с местните ръководители на пристанището — съвсем млади момчета, завършили икономика на водния транспорт в Ленинград. Те често се заседяваха при мен. Канех ги на кафе и понякога им гледах. Никак не ми беше трудно да им предскажа, че ги чака бърз напредък в службата. Та нали пред тях нямаше други с тяхната подготовка.

Една сутрин, още не бях слязъл на закуска, старши камериерът дойде и ми каза:

— Вън, пред вратата Ви, чакат над 15 души работници-преносвачи. Искат да им гледате на кафе.

Почувствах се, като че ли съм попаднал в капан. Излязох. Обясних им, че гледането на кафе е празна работа и че аз го правя само на шега. Кой повярва, кой не, но се разотидоха. След няколко минути влиза един от тях и ми казва:

— Имам син, двадесетгодишен, на фронта. Вече две години нямаме известие от него. Аз съм баща, но съм и мъж. Мога да понеса и най-лошото. Война е, но жената, горката, много плаче.

Поканих го на закуска, като поръчах кафе за него и за мен. Съсредоточих се в чашката му.

— Да, ясно е. Кажете на жена си, че момчето ви е живо и здраво. И е добре. Но е на такова място и такава работа, че не трябва да ви се обажда в никакъв случай. Възможно е след 7 — 8 месеца да получите известие от него.

Човечецът ми благодари, но се похвалил на приятелите си, а пък жена му — на съседките си, че стана една… иди, се оправяй.