Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Баю Баев. Ние, българските моряци
ИК „Гитава ООД“, София, 2009
Българска. Първо издание
ISBN: 978-954-8572-01-9
История
- — Добавяне
Гледане на кафе в Хайфон
Минаха се няколко години и аз, вече като капитан на м/к „Васил Друмев“, бях в Ханой. Там по ред причини от страна на виетнамците се задържахме повече от месец. Запознах се отблизо с местните ръководители на пристанището — съвсем млади момчета, завършили икономика на водния транспорт в Ленинград. Те често се заседяваха при мен. Канех ги на кафе и понякога им гледах. Никак не ми беше трудно да им предскажа, че ги чака бърз напредък в службата. Та нали пред тях нямаше други с тяхната подготовка.
Една сутрин, още не бях слязъл на закуска, старши камериерът дойде и ми каза:
— Вън, пред вратата Ви, чакат над 15 души работници-преносвачи. Искат да им гледате на кафе.
Почувствах се, като че ли съм попаднал в капан. Излязох. Обясних им, че гледането на кафе е празна работа и че аз го правя само на шега. Кой повярва, кой не, но се разотидоха. След няколко минути влиза един от тях и ми казва:
— Имам син, двадесетгодишен, на фронта. Вече две години нямаме известие от него. Аз съм баща, но съм и мъж. Мога да понеса и най-лошото. Война е, но жената, горката, много плаче.
Поканих го на закуска, като поръчах кафе за него и за мен. Съсредоточих се в чашката му.
— Да, ясно е. Кажете на жена си, че момчето ви е живо и здраво. И е добре. Но е на такова място и такава работа, че не трябва да ви се обажда в никакъв случай. Възможно е след 7 — 8 месеца да получите известие от него.
Човечецът ми благодари, но се похвалил на приятелите си, а пък жена му — на съседките си, че стана една… иди, се оправяй.