Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Баю Баев. Ние, българските моряци
ИК „Гитава ООД“, София, 2009
Българска. Първо издание
ISBN: 978-954-8572-01-9
История
- — Добавяне
На гости в корабната агенция
Точно след шест месеца, както вече споменах, се явихме първо в Порто Алегре, а след това в Рио Гранде, пак за дотоварване.
В Рио Гранде пристигнахме рано сутринта на 25 декември. Уредихме формалностите по пристигането на кораба. Свободните от наряд членове на екипажа можеха да излязат на брега. Но това, изглежда, никого не съблазняваше. Магазините и увеселителните заведения бяха затворени. Целият град празнуваше Коледа.
Към 11.30 часа дойде момче от корабната агенция и ми съобщи, че шефът на агенцията кани мен, главния механик и старши помощника на кратко, скромно тържество в агенцията. Не ми беше много до това. Цяла нощ си бяхме боли очите при преминаването ни през плиткото езеро Патус. Но ако откажех, можеше да се получи некрасиво. Отидохме четирима. На моя глава взех със себе си и палубния боцман. Със своя ръст, телосложение и изненадваща общителност, той винаги правеше добро впечатление.
Тържеството действително беше скромно. В единствения заден двор на агенцията, малък и тесен, достеснен още повече от малка дървена барака, използвана вероятно за складиране на гориво за отопление, заварихме една дълга импровизирана маса от две сложени една след друга тесни дъски, нещо като талпи, поставени върху дървени сандъци. Никакви столове. На масата — по една чугунена чиния за всекиго, без нож и вилица. Сервираха ни цели парчета месо, по една педя големи. Интересно беше, когато за пръв път видяхме как в 12 часа слънчевите лъчи влязоха направо през комина на скарата и огряха сложените да се пекат на нея парчета месо.
Тъкмо бяхме захапали по един копан, когато внезапно духна кратка вихрушка. Тя посипа месото със ситнозърнест прах, който захруска между зъбите ни. Домакините малко се посмутиха, но бързо се съвзеха — донесоха и застлаха масата с обвивна хартия. Накрая, като разбраха, че ние не можем само със зъби да ръфаме месото, донесоха специално за нас ножове — за всекиго различен. Имаше и някакво вино. Всичко мина много скромно, но с голямо взаимно разбиране и задоволство.