Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Баю Баев. Ние, българските моряци

ИК „Гитава ООД“, София, 2009

Българска. Първо издание

ISBN: 978-954-8572-01-9

История

  1. — Добавяне

На м/к „Вола“

Корабът

Велико и чудно човешко творение са корабите — и сегашните, и предишните. В тяхната направа човекът винаги е влагал най-новите за времето постижения на науката и техниката, като е показвал съвършенството си като творец и художник.

Какво всъщност са корабите? Транспортни средства? Да, но само това ли? Аз например ги възприемам двояко. И навярно не само аз, но и всеки моряк. Хем като бездушни, мъртви твари, направени от метал, дърво и други съвременни строителни материали, хем като живи творения на човешката ръка и гений. Движат се като живи: обикалят по мировия океан, пренасят хора и товари. Те също чуват и виждат наблизо и надалеч, денем и нощем, в гъста мъгла и сняг. Опипват с невидима ръка морското дъно на стотици метри под себе си. Че корабите от всички творения на човешкия гений най-много приличат на хората, може да се види и от следното: всеки кораб си има лично, индивидуално име, дата и място на раждане, местожителство, свидетелства за гражданство (паспорт), картотека на заболяванията и производствените травми. Подлежи и на периодични профилактични прегледи. Освен това и корабите, като хората, умират от различна смърт… и се издава акт за смъртта им. Който е имал възможността да посети фрахтовата борса в Лондон, ако не е имал случай да чуе звъна на камбаната, известяваща трагичната гибел на някой кораб, то поне му е била показана тая камбана.

Може би някои ще се опитат да възразят, че корабите нямат собствена воля или пък личен характер? Вярно е, че ние ги управляваме къде и как да ходят, какво да превозват, но има ли някой сред нас, който да не е управляван поне в малка степен? А що се отнася до характера, много от тях притежават такъв. Ето например нашият кораб „Вола“: при маневра кротък, послушен, покорен просто до умиление; в буря — упорит, неотстъпчив. Бие се с вятъра и вълните като бесен. Понякога в яростта си губи свяст, цял трепери от яд, препъва се, пада, става, но не се предава. В тихо време върви и спи. „Така си почива нашият старец“ казват моряците. Лични предпочитания: обича да му очукват редовно ръждата и да го чешат по гърба с телена четка. Отрицателно качество: питае отвращение към бордовото вълнение, просто го ненавижда.

Името на нашия кораб е „Вола“. Да, „Вола сред пустинния Балкан“ на Иван Вазов. То е трайно, с метални букви изписано на носа и кърмата. Под името му стои написано името на домуващото му пристанище — Варна. То е написано с кирилица, затова в чужбина обикновено го четат „Бафа“. Дълъг е сто и петдесет метра. Пълен гази почти десет метра. Способен е да плава по всички морета и океани на планетата. За целта е снабден с множество документи: сертификат за здравината на корпуса (тялото), сертификат за здравината на машината (сърцето), сертификат на радиостанцията (ушите и езика му), сертификат, че не е заразен от приносители (микроби, мишки и др. подобни заразители и болести) и колко още най-различни сертификати. Има например и такива: свидетелство за преминаване през Суецкия и Панамския канали или пък свидетелство за плаване в лед. Има огромно огнено-стоманено сърце, което пулсира със сто и десет удара в минута и развива 6500 конски сили на вала. Като всеки кораб, и той си има особени белези. Но най-характерни за него са два: липсата на каквито и да било товаро-разтоварни съоръжения и наличие на двойни надлъжни стени. Тоя белег, макар и отличителен, е невидим — освен бордовата обшивка има още една, вътрешната. За тях вече стана дума.

Рожденото му място е Гьотеборг, Швеция. Година на „раждане“ 1957–ма. И трябва да знаете, че е израснал чудесно. Хората, които са го строили, не са си играли. Между впрочем, като стана дума за това, в Ротердам се разбра, че строителните му планове са били изработени от Анверската секция на бюро Беритас. И е як. За две години поради травми три пъти го оперираха в областта на „хълбоците“. И трите пъти показа чудесно запазена „свежа“ метална тъкан, макар че вътрешната обшивка, атакувана от ръждата, от време на време бе пробивана от тежките грайферни кофи на пристанищните разтоварни кранове. Пак е як.

При това е наситен със съвременна автоматика и сигнално-известителни системи. Повреди ли се нещо авторулевият — звъни, жирокомпасът излезе ли от меридиана — звъни неспирно, угасне ли някоя от пътевите лампи — звъни, спадне ли налягането на маслото в машината — звъни. Да не говорим за това, че и да искаш, не можеш да направиш грешка при даване на ход с машината. А при старши помощника има една „машинка“ с батерии, която за няколко секунди отчита правилно ли е разпределен товарът по хамбари, та да не потъне корабът, ако попадне във вълнение. На времето, в младите му години, е считан за голям кораб. Сега, след като се появиха „Суперите“, се смята за среден, а някои, например руските пилоти, го наричат „суденишко“. Нагледен пример за научно-техническия прогрес в корабоплаването: моряците, когато искат да изкажат недоволството си от него, го наричат „самосвал“. И не без основание, защото времето за товарене или разтоварване рядко трае повече от 24 часа, а в повечето случаи — 10 — 12 часа. Какво по-напред да направиш? За товара ли да мислиш, газенето ли да наблюдаваш, прясна вода и провизии ли да получаваш, нещо в машината ли да попрегледаш или в града да излезеш? Докато се обърнеш, и хайде команда „по места за заминаване“. На път, преди всичко на път. И той наистина тръгва. Само за две непълни години той четири пъти кръстоса Атлантическия океан и два пъти ходи до Мурманск. Обърнато в мили, това прави над две земни обиколки. Не е малко, нали? Ами ако това се пресметне от прохождането му? Пък и колко има да извърви още, нали? Ясно е какво солидно транспортно средство е корабът въобще, и конкретно нашият „Вола“!