Баю Баев
Ние, българските моряци (21)

Първият ни взводен командир и по-висши командири

Първият ни взводен командир беше мичман втори ранг Ангел Папазов. Тук искам да разкажа накратко, само с няколко думи за него, така, както аз го виждах и както го опознах тогава, без да ангажирам с това, когото и да било, въпреки, че често ще казвам „ние, нас“. Папазов беше строен и, по-скоро, посвоему физически фин, отколкото здраво сложен човек. Въпреки това не му липсваше издържливост. Така ни подхвана още от първите дни, че скоро събра душите ни в едната си шепичка. Знаеше много, беше с голяма ерудиция, с широка обща култура и военна подготовка. Но тогава, пък и сега ми се струва, че беше най-добре подготвен теоретично и практически по психология. Не бих сбъркал, ако кажа, че той беше роден възпитател. Не наказваше или го правеше много рядко. Прикриваше или майсторски омаловажаваше нашите провинения. Дори понасяше укори, че и наказания от началството си за наши дисциплинарни провинения. А ние, вместо да се възползваме от това негово качество и да започнем още повече да се откланяме от военната дисциплина, ставахме все по-послушни. И все повече го обиквахме. По Нова година бе произведен в чин мичман първи ранг и го преместиха някъде във флота. Едва не плакахме за него, когато се разделяхме. После пак го върнаха при нас. За него ние бихме се хвърлили в огъня, та ако ще всички да изгорим. Макар всички да бяхме особняци, по отношение на мичман Папазов нямахме различия. За да бъда по-ясен, искам да разкажа един по-необикновен случай.

Под строй отиваме на плаца за единично обучение. Строя води мичман Папазов. Но Лазар Филипов и Тодор Маринов нещо се скарват, тихо и незабелязано в строя. Дончев изважда войнишкия си нож от ножницата и мушва дясната ръка на Москов над лакътя. Ножът пробива шинела му и стига до мускула на ръката. Папазов вижда всичко това, но премълчава пред началството. Иди, че не обичай такъв човек! Иди, че не изпълнявай всичко така, че не само да не го изложиш, но и да не го накърниш!