Баю Баев
Ние, българските моряци (4)

Падането

Главата ми и сега има няколко белега от цепене вследствие на падане от дървета, от стълби, в процес на игри, че и от сбиване.

Магаренцето ни вече беше поотраснало. Започнали бяхме да го опитваме дали може да ни издържи на гърба си. Един ден селският говедар Иван, 14 — 15–годишен момчурляк, който често взимаше участие в нашите игри, каза: „Време е да направим самар на магаренцето“. Работихме с ножовете два–три часа и самарът беше готов. За стремена и върви използвахме повет. Дойде време да се потърси и товар. Мястото бе такова, че нямаше слитанки под ръка. Тогава аз се сетих, че знам едно дърво, което има изсъхнал клон, и отидох да го отсека. Едва успях да се кача по гладката кора на бука. Започнах да „клюцам“ сухия клон, но той се оказа много твърд. Опитах се да го отчупя, като го блъсна с крак. Хванах се с двете си ръце за стъблото на бука и зачуках с крак по клона. Нищо не последва. Продължих да клюцам. Клюцах дълго и проверявах дали клонът скоро ще се отсече. Най-после стъпих на два съседни клона с двата си крака, оставих с детския си акъл стъблото на дървото зад гърба си и с ръце блъснах клона. Той се счупи и аз полетях надолу. Братчето ми чува, че съм изшумял. Намират ме примрял върху огромен камък под бука. Свличат ме до реката, потапят ми главата във водата и аз съм дошъл на себе си. От тогава долното ми ляво плаващо ребро е изпъкнало, като младо рогче на сърне.