Баю Баев
Ние, българските моряци (17)

Постъпване в Морско училище

За морето фактически бях узрял, но някак си по детски, по юношески. Да се посветя на морето не знаех как. А и созополският ми приятел не ме посъветва да стана рибар. Е, имало и друго училище във Варна, но там мъчно, много мъчно се постъпвало. С голям конкурс.

Лятото свърши. Свърши и нашата работа в Созопол. С това свърши и животът ни на острова, който, макар и свързан с непосилен физически труд, беше чудесен с романтиката си. Започнах шестия клас на гимназията. Дойде коледната ваканция и аз реших: никаква гимназия. За какво ми е? Да следвам в София — няма как. Бяхме три момчета, а парите и така не достигаха. Ще опитам в някое техническо училище, но кое — още не знаех. В Бургас до нас имаше едно такова училище, но оттам излизаха с третокласно образование. Тогава за какво бях загубил три години в гимназията? И ето тук дойде случайността, за която вече споменах. В гимназията имах един съученик от Анхиало — Борис Печев. Един ден, като се поразговорихме двамата, той разбра, че аз ще напускам гимназията, и просто ми се откри:

— Виж какво, аз също ще напусна. Миналата година кандидатствах в Морското училище. Ще опитам и сега. Защо ти също не опиташ?

Това определи съдбата ми. До Варна отидох с един раздрънкан открит седемместен автомобил. Минахме през Айтос и Провадия. По-пряк път за Варна по това време нямаше. Във Варна отивах за пръв път. Спах няколко нощи в някаква барачка под наем, но парите свършиха. Те и колко ли бяха! Последните две–три нощи прекарах на открито в Морската градина. Бях се вече отчаял да чакам за резултата от конкурса, и реших да си тръгвам. Но на главната улица срещнах Станко Казаков, също кандидат, който ми каза, че прочел моето име в списъка на приетите. Отидох и се уверих — бях в първата петорка. Името на Борис Печев беше малко по-надолу. На другия ден, от щастливи, по-щастливи, отплавахме, вече като моряци, да си вземем вещите, той — за Анхиало (Поморие), а аз — за Бургас с „Евдокия“.