Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Баю Баев. Ние, българските моряци

ИК „Гитава ООД“, София, 2009

Българска. Първо издание

ISBN: 978-954-8572-01-9

История

  1. — Добавяне

Ветроходство, на час по лъжичка

Аз вече споменах, че през първите три години в Училището бяхме станали ветроходци. И наистина много обичахме това занимание, но малко време можеше да се отдели за него. Учебната подготовка по специалността и военно–подготвителната програма бяха обтегнати до скъсване. Но тук, в Созопол, ние, батковците, все пак намирахме място, време и начин да побеседваме с морето на тема „ветроходство“. Всички бяхме ветроходци, но баш ветроходец беше Любо Давидов. Пък и в какво ли той не беше БАШ?

Започнахме през обедната почивка да излизаме почти ежедневно с ветроходна лодка в големия Созополски залив. Но минеш ли северозападния край на остров Свети Иван, то кажи си го направо, че си в открито море, което, заедно със студения зимен североизточен вятър, никак не се шегува. Точно затова ние влизахме, излизахме и мерехме сили с тях. Не всички устояха. Но ние продължихме да ходим там. Това не остана незабелязано от преподавателя ни по български език Крум Кънчев. Той беше своего рода особняк. Негов идол беше Мартин Идън и той се стремеше всячески да му подражава. Във всичко. Носеше кепе „Джек Лондон“, правеше всичко възможно да стане моряк като Джек Лондон и т.н., но не всичко му се удаваше. За да укрепи морската си подготовка, един ден той дойде с нас. Времето се бе случило сравнително добро и „мореклъкът“ му хареса.

След два дни пак дойде с нас, но тоя път морето и времето бяха други. Скоро подминахме нашия остров Свети Кирил и запресичахме левия край на канала между двата острова. Вълнението заподмята лодката. Крум Кънчев се свлече на дъното върху решетката на лодката. И правилно. В лошо море, за да се държат платната на вятъра и да се подобри устойчивостта на лодката, екипажът й сяда на дъното. Вълните започнаха да припляскват в лодката. Крум седи на дъното умърлушен и поуплашен. Минахме траверса на остров Свети Иван. Крум знае превода на „Таласакра“, но си седи и мирува. Започна да пребледнява. Лицето му започна да показва признаци на предстояща морска болест. Трябваше вече да се връщаме, но за да не губим височина срещу вятъра, Давидов заповядва „поворот през носа“. Поворотът излезе неудачен. Вятърът и вълните го провалиха. Давидов набра наново скорост и пак „поворот през носа“ и пак неудача. Една голяма вълна плисна в лодката. Тогава Давидов заповяда „поворот през кърмата“. Отпуснахме задното платно и с помощта на рула и предното платно лодката зави наляво и смени галса. Погледнах новоизпичащия се ветроходец. Беше пак в седнало положение, но се беше хванал с две ръце за седалищната пейка. От стискане пръстите на ръцете му бяха побелели, а лицето му — като на смъртник.

Все пак трябва да призная — Крум Кънчев постигна своята мечта. Сдоби се със своя лодка, съвсем нова рибарска лодка — острозадка тип „Сиферка“.

През 1939 г. вече като началник на пристанище Царево, един следобед виждам рибарска лодка чак на хоризонта. Идваше от югоизток. Вятърът и морето бушуваха с по четири–пет бала вълнение. От любопитство дочаках лодката. Дори слязох на кея, за да я посрещна. В лодката сам–самичък беше Крум Кънчев. Поздравих го за майсторлъка му. Не всеки рискува в такова море да излезе с най-обикновена лодка.

Тогава не се замислях, но по-късно, години след завършването на Училището, веднъж си зададох въпроса къде беше ръководството на Училището, не ни ли виждаше или се правеше, че не знае за нашите излизания в морето. Впрочем, мнозина от ръководителите и възпитателите ни умееха да ни оставят и сами да се готвим за истински моряци. Това ще подчертая със следния случай.