Баю Баев
Ние, българските моряци (27)

„Театрални артисти“ (1932 г.)

В книгите на морска тематика често се пише, че морето е театър. Може и да е така, но ние, тридесет и първият випуск на морското училище, имахме щастието да бъдем „истински“ артисти. Така се случи, че в театрално отношение ни провървя. През лятото на 1932 г., когато ние бяхме във втори курс, предстоеше най-после да се открие варненският театър. Не знам как, но от нашия випуск повече от половината бяха определени за разпоредители в театъра по време на откриването му. За наша най-голяма радост разпоредителството ни продължи и се утвърди. По това време станахме и „артисти“. Ето как стана това. Театърът постави пиесата за преминаване на ботевата чета през Дунава. Не си спомням заглавието й, но от него никак не личеше, че става дума точно за Ботев. Може би беше „Нови хора“ или нещо подобно. Важното е, че ние, облечени като четници, превземахме „Радецки“. В края на действието, когато четниците напускаха Козлодуй, пак ние, събрани в една странична стая, пеехме възрожденски маршове, а служителят от театъра постепенно затваряше вратата, създавайки илюзията, че четниците се отдалечават. Други двама от нас бяха „техници“. Невидими за зрителите, те въртяха бавно два отвесни цилиндъра, разположени в двата края на сцената, на които беше закрепено едно „безкрайно“ платно с нарисуван върху него Дунав и бреговете зад „Радецки“. По този начин се създаваше впечатлението, че „Радецки“ плава срещу течението на реката.

Изглежда, че ръководството на театъра и артистите ни бяха харесали, защото много скоро, вероятно не без съдействието и на взводния ни командир мичман Папазов, бяхме снабдени с нарочни поименни пропуски за посещения на театъра.

Често оставахме да гледаме пиесата и зад кулисите. Тук аз видях артисти да плачат на сцената, но това не бе толкова учудващо. По-учудващо беше, когато Иванко влизаше в стаята при Асен, за да го убие, и всичко биваше така майсторски изиграно, че в салона мнозина подсмърчаха и си бършеха очите от покапалите сълзи, както при изпълнението на „Геновева“. Иначе не би могло и да бъде, тъй като във варненския театър по това време играеха артистите Громов, Идеал Петров, Стефан Македонски и Стоян Бъчваров.