Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Баю Баев. Ние, българските моряци

ИК „Гитава ООД“, София, 2009

Българска. Първо издание

ISBN: 978-954-8572-01-9

История

  1. — Добавяне

Риболовните възможности на прилежащата на пристанището акватория

Известно е, че по редица, предимно геологически причини и явления, Черно море не може да се похвали с особено богати рибни възможности. Все пак нашето крайбрежие бе благосклонно надарено с тъй наречените рибни пасажи, които при една модерна организация на риболова не биваше да се пренебрегват. Тук аз няма какво да говоря за нашия черноморски риболов. Ще кажа само, че по времето, когато се решава да се строи пристанището в Царево, риболовът бе в ръцете на местните търговци-чорбаджии, които го организираха и провеждаха така, както сигурно се е вършило и от по-отдавна.

Никак не ми е известно по какви причини и по чия идея, но държавата бе направила по него време това–онова, за да подтикне и косвено да подпомогне риболовците. Така например, в Созопол на остров Свети Кирил бе построена голяма сграда за Риболовно училище. Закупен бе от Япония рибарски учебен кораб, завършен бе вълноломът, който свързва града с въпросния остров. С това фактически бе създадено Созополското пристанище и бе положено началото на спокойно и удобно за онова време рибно пристанище. Нямам сведения, но съм сигурен, че с това се е целяло да се подобри черноморският ни риболов, преди всичко и на първо време в количествено отношение — да се изградят брегови (пристанищни) съоръжения, които да станат сигурна защита на прочутата традиционна рибарска лодка „аламана“, в която, включени по двойки с мрежи тип „гър-гър“, ловяха паламуд, скумрия и някои по-незначителни риби. Тази рибна политика на държавата е допринесла и за вземане на решение за построяване на пристанище Царево.

Като говорим за Царево, трябва същевременно да имаме предвид, че същото важи и за Созопол, Приморско и Ахтопол. В тези пристанища по онова време също се провеждаше пристанищно строителство, което с по-усилени темпове продължи след построяването на пристанище Царево, и което строителство продължи и по време на Втората световна война, и след 9–ти септември 1944 г., но вече мотивирано от нови стопански нужди.

Сега вече риболовът по нашето Черноморие е без всякакво въздействие върху по-нататъшното развитие на въпросните пристанища. Хората за последните 10 — 20 години успяха да замърсят големите черноморски реки. Те пък от своя страна замърсиха морето и в крайна сметка черноморските пасажни и местни риби станаха само аквариумни (все още не музейни) експонати.