Баю Баев
Ние, българските моряци (157)

Машинке, машинке, сега ти ще ни спасиш

Спряхме в Лейшоес. Разтоварихме част от товара и отплавахме за Лондон при много лошо време — голямо живо вълнение и силен щормови вятър зад нас. Никаква възможност за определяне мястото на кораба, а след едно денонощие ще трябва да навлезем в Ламанша. Вече изтича второ денонощие, откак не съм слизал от мостика. Метеосводката не дава никаква прогноза за подобряване на времето. Към 14.00 часа радарът „хвана“ остров Уесан. След час и половина минахме траверса му. Може да се мине и на по-малко разстояние, но колкото си по-близо до него, толкова насрещното течение е по-голямо. С навлизането в канала ужасният вятър сви вълните, като ги направи още по-високи и още по-жестоки. Започнаха да се качват по палубата откъм кърмата. Срещнахме 10000 — 12000 тонен пътнически кораб под френски флаг. Нов, прекрасен, бял като лебед. Насрещните вълни така го подмятаха, а носът му така се зариваше във водата, че разпиляната вода и пръски цял го скриваха от очите ни. В следващия миг носът му изскачаше във вечерното небе и тонове вода изтичаха от бордовете му. „Горките пътници“, мисля си аз, „веднъж завинаги ще запомнят това пътуване… и закъде ли са тръгнали!“

От Дувър радиотелеграфистът улови радиограма:

„До всички. До всички. Поради лошото море пилотната служба закрита.“

Сега съвсем я наредихме. Закрита, а ние оттам трябва да вземем пилот за Лондон. Сега накъде? След петнадесетминутно колебание и размисъл лягам на курс за Шербург. Не след много пред нас се открива силует на голям кораб. Прилича на един новозакупен български кораб. Скоро разбрахме, че и той държи курс на Шербург. Бързо лягам на курс за сближение, като продължавам да мисля, че действително това е българският кораб, за който от радиста знаех, че е някъде тук в района около Шербург. Грешка?… Не е нашият кораб, но ще го следвам, а как ще прекараме нощта пред Шербург сред кипящото море, нямам представа. И… радистът ми връчва нова радиограма:

„Пилотната служба в Дувър възстановена.“

Лягам на курс за Дувър. Нощта покри морето, но не усмири нито вятъра, нито вълните.

Най-после сме пред Дувър. Намалявам хода, спирам машината. Търся с бинокъла червения огън на пилотния кораб. Няма такъв. Изведнъж виждам, вече не в бинокъла, че ъгълът между двата входни фара бързо се разтваря пред нас — вятърът застрашително ни носеше върху северния вълнолом. Поисках „пълен назад“. Никакъв резултат. Вълните повдигат кърмата, винтът излиза във въздуха, а кърмата и целият кораб се тресат. Ъгълът между двата фара продължава да се разтваря. Бързо отивам на риск — „пълен напред и дясно на борд“, а в главата ми, кой знае защо и то тъкмо сега, изникна: „Машинчице, машинчице, само ти ще ни спасиш!“. Бях чел някъде и някога, че съветски батальон, откъснал се от своите и попаднал в обкръжение, прави всичко, за да се изскубне от врага. Решават да се движат само в горите на Брест — Литовския лес, като секат гората, за да се движат и двете им оръдия. Пред тях се изпречва централен път, по който се задава немска моторизирана колона. Съветският командир заповядва залпова стрелба с винтовки по челото на немската колона. Немците са объркани от изненадата. Скачат от колите и залягат. Батальонът преминава и се скрива в гората. Този разказ се наричаше „Пушчице, пушчице, ти ще ни спасиш“. Маневрата излезе успешна — в циркулация минахме на стотина метра от вълнолома. Машинката ни спаси.

Дойде и пилотът. Е, не веднага. Пред нас имаше пристигнали и чакащи поне десетина кораба. От пилотния кораб хванахме сигнал по УКВ–то: „Движете се на запад. Определям място за взимане на пилот източно от вълнолома на Дънженис“. Цели десет мили до там, обратно на нашия път. Нищо. Важното е, че пилотът ще дойде и ще ни вземе. И действително след два часа той дойде. Предадох кораба в ръцете на старши помощника и пилота. Слязох в кабината си. Седнах на стола и вдигнах крака на бюрото. Истинска наслада след настъпилата умора. В кабината е топло, уютно. Вълнението мята кораба в нощта, но нищо — нали на борда има пилот. След час ще сменя старши помощника, а утре рано ще сме пред устието на Темза. От там — нов пилот за Лондон.

Първата половина от първия ми капитански рейс приключи. Добре че на света, в морето, има и пилоти.