Баю Баев
Ние, българските моряци (34)

По-подробно за това–онова

Куриозни случаи имаше не малко. Те бяха фактически нашето ежедневие.

Кондуктор, нещо като машинен боцман на миноносец „Строги“, беше Стамат Михов, доста ограничен, мълчалив и свит човек. В училището бяха ни учили, когато началството ни хвали или ругае, да го гледаме право в очите. Аз съм от тия хора, които мъчно се съобразяват за лична изгода или опасност с реалната обстановка. Изчаквам да се натрупат повече наблюдения и факти и тогава се задействам на „пълен ход“.

Един ден Стамат започна да ми се кара, не помня за какво. Аз му заставам „мирно“ и го гледам в очите. Не след много два шамара ми запалиха бузите. Но аз съм як, пък и инат. Не мърдам. Още два шамара, аз пак не мърдам. И тогава Стамат не издържа. Пламъкът на очите ми ли не издържа, що ли… Изскочи като куршум от люка на машината. След десетина дни същото. Накрая Любомир Давидов ми дойде на помощ: „Като вземе да ти се кара, бягай зад машината, да не те вижда“.

Случаят не закъсня. Стамат започна пак кавга. Само че аз, вместо да застана „мирно“ и „под козирог“ пред него, тоя път избягах зад машината. Стамат престана да ми се кара — нали не ме виждаше.