Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Балкани (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014)
Корекция
penchev
Корекция
Fingli (2018)
Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Яна Язова

Заглавие: Левски

Издание: първо

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15. IV. 1987 година

Отговорен редактор: Мария Кондова

Редактор: Петър Величков

Редактор на издателството: Михаил Неделчев

Художествен редактор: Кънчо Кънев

Технически редактор: Емилия Дончева

Рецензент: Крумка Шарова

Художник: Богдан Мавродинов

Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

6. Лошото настроение рои неприятни случки

Найден Геров вярваше, че лошото настроение, което го е обладало от няколко дни, е предвестник на неприятни събития. Този барометър за настъпващи бури той носеше у себе си цял живот. Барометърът беше безпогрешен и го предупреждаваше да защити някъде под сушина на завет своята обичаща бури природа.

Така и този път, затворен два дни в кабинета си, той се организираше да се брани — срещу кого?… Откъде идеше върху него опасността?…

В това време неговият стар слуга въведе в кабинета му един висок, добре облечен турчин. След дълбок поклон той му предаде сърдечните поздрави на пловдивския паша, който питаше, може ли този подиробед да направи посещение на руския вицеконсул?

Турчинът изправи своя висок ръст и като скръсти ръце на гърдите си, спокойно зачака отговора. Найден Геров го изгледа като събуден от неприятен сън. Тъкмо днес ли трябваше пашата да му прави посещение, когато се чувства тъй отпаднал и зле настроен? И защо?… Нямаше обаче време за размисляне. Той стана и учтиво помоли пашовия пратеник да предаде на своя господар неговите благопожелания и да му каже, че подиробед се поставя на негово разположение. Високият турчин се поклони, но като се изправи още веднъж, продължи да го гледа напрегнато.

— Какво има? Още някоя поръчка на пашата ли?

— Не, това спада вече към моята служба при пашата. Аз искам да се възползвам от случая не толкова да ви запитам, колкото да подиря вашето съдействие.

— Питайте, моля! — каза безпокойно Найден Геров. — Готов съм да ви услужа, с каквото мога.

Турчинът се замисли за кратко време.

— Имате ли сведения, че един българин башкомита е влязъл в царството и сега ходи от град на град да размирява мирните раи?

Найден Геров изтръпна от неудоволствие, но отговори спокойно:

— Не съм чул такова нещо.

Високият турчин изказа съжаление за това.

— Мислех, че можете да ме упътите, защото съм натоварен от пашата с неговото издирване и залавяне. Последните наши сведения гласят, че този башкомита е тръгнал от Чирпан за Филибе. Значи, той е вече тук. От два дена обаче напразно обръщам града наопаки.

— Знаете ли кой е той? Как е името му?

— Засега не го знаем нито кой е, нито как се казва — отвърна високият пратеник на пашата, — но надявам се, че аллах ще ни го открие днес или утре. Той не може да избяга оттук. Всеки изход на града е заварден от мои хора.

— Когато научите името му, обадете ми, да взема от своя страна необходимите мерки — каза Найден Геров.

Турчинът изказа готовност, щом може, веднага да стори това и с благодарност напусна консулството.

Намръщен, превит над своята работна маса, Найден Геров гледаше с празен поглед тридесет и пет хилядната дума от своя речник, изписана грижливо върху бял лист, последния от една купчина изписани с думи листове. Мислите му се носеха далеч към изминали неприятни преживелици, които изтърпя с Хаджи Димитър и Караджата, и още много други — той можеше да ги наброи вече стотици, тия, които с писма или бяха минали поименно и лично през неговото консулство. Бидейки руски консул, волею-неволею той трябваше да се грижи и замесва в българските политически борби, а тези борби от година на година започнаха все повече и повече да го тревожат.

В това време старият му слуга отвори за втори път вратата на кабинета му и доложи със знак на очите, че вън чака друг някой, според знака неприятен посетител. Впрочем този ден консулът не чакаше вече приятни гости. Неговото лошо предчувствие нарасна до тревога и той неволно стана, когато една силна ръка дръпна стария слуга навътре в салона и непознатият посетител влезе, като затвори вратата след себе си. Това беше един млад турчин, с хубаво весело лице, голобрад и с шеговити сини очи под копринена чалма.

Найден Геров се взря в това лице, което му се стори познато, това фатално лице, което неизбежно очакваше да види у дома си, и попита със слаб, напрегнат глас:

— Какво обичате?…

— Аз съм Дякона — отговори веселият турчин. — Търсят ме из целия град.

Найден Геров седна на стола си. Бурята, която очакваше, се разрази върху него.

— Зная — каза той с пресушен глас. — Имам вече сведения за това.

Настъпи мълчание, през време на което веселият турчин го наблюдаваше под око.

— И какво дириш тук? — запита изведнъж консулът.

— Убежище, разбира се.

— Ще ми направиш ли тогава честта да ми каже, защо те преследват?

— Защото пътувам от град на град и от село на село да проповядвам на братята българи, че е дошло време да се освободим.

— По какво си познал, че това време е дошло?

— По силното желание да добием тази свобода!

— Ако ти си пожелал освобождение, има милиони българи, които още нищо не желаят, защото спят петвековен сън.

— Тъкмо това правя аз. Ходя от място на място и ги разтърсвам да се събудят.

— За сам човек задачата, с която си се нагърбил, е много чудновата… и огромна!

— Аз бях наистина сам… засега вече имам стотина последователи, а скоро ще стана цял народ!

— Как мислиш ти да освободиш народа?

— Аз само ще го подготвя, а народът сам ще се освободи.

— Без ничия помощ отвън?

— Съвсем сам. Ние ще се въоръжим на наши средства и ще се облегнем в боя на собствените си сили.

— Ти си един опасен мечтател! — каза консулът и очите му светнаха. — Ти заблуждаваш себе си, заблуждаваш и своите последователи, като им четеш някаква прокламация, издадена от някакво измислено Привременно правителство в Балкана!

— Аз трябва да имам пред народа една сила, на която да се облегна! — студено и рязко отвърна Дякона. — Една земна сила, защото Божията в такива дела пред тях нищо не чини. Ако това Привременно правителство днес не е още в Балкана, утре то ще бъде!

— Аз ще ти попреча да ни изправиш пред втора Бузлуджа! — каза разтреперан от гняв консулът, като натисна листа, на който бе изписал 35 000-а дума от своя „Речник на българския език“.

Дякона се усмихна снизходително:

— Живей спокойно в консулството си, добрий ми консуле! Моето Привременно правителство е против четническата борба! Втора Бузлуджа българският народ няма да има! Ти ще чуеш гласа на моето правителство едва тогава, когато целият народ се приготви не за борба, а за повсеместна война срещу Турската империя за освобождение на поробеното ни отечество България!

Найден Геров преглътна думите, които избликнаха на устните му, защото не искаше в никой случай да има повече разправии с Дякона, когато всеки момент очакваше посещението на пловдивския паша.

Той погледна големия си часовник и каза студено:

— За съжаление, ти си ми дошъл в един ден, когато аз очаквам посещение на пашата.

— Още по-добре! — отговори веселият турчин. — Тогава никой няма да помисли, че опасният комита се крие в твоя дом!

— Ти мислиш ли, че на мене ми е приятно да те укривам в негово присъствие?

— А на мене приятно ли ми е да ме гонят? — студено отсече Дякона, като впи в очите на консула един неизразим поглед.

Старият книжовник му отвърна с всичките чувства, които вълнуваха в този миг душата му, и двамата мъже разбраха, че никаква сила не е в състояние повече да ги приближи.

В това време шумно отделение войници с дрънкане на пушки и ножове, заобиколило една карета, спря пред вратата на консулството. Консулът скочи.

— Какво да те правя сега? — извика вън от себе си той.

— Аз слизам долу при слугите! — спокойно отговори Дякона. — Знай, че ти си ме назначил за твой слуга! Не се бой! Тебе никой не може да подозре!